Джон Ван Ностранд Дор, вече известен учен, е авторът на идеята за бяла линия по края на пътното платно – маркировка, която днес е стандарт по пътищата по света и се смята, че е спасила милиони човешки живота. Като ученик той работил с Томас Едисън, а по-късно се превърнал в един от най-уважаваните инженери и изобретатели в областта на химията и металургията.
Най-голямото му наследство обаче не било научно откритие, а една проста бяла линия, боядисана по края на пътното платно. Днес тя е стандарт по пътищата по света и се смята, че е спасила милиони човешки живота.
Идеята се ражда заради съпругата му
През 50-те години съпругата на Дор често се оплаквала, че светлините на насрещните автомобили заслепяват шофьорите и ги принуждават да се отклоняват към банкета.
По онова време повечето пътища имали само централна разделителна линия. При разминаване през нощта шофьорите трудно преценявали къде свършва платното и често излизали от пътя, което водело до тежки катастрофи.
Дор предложил просто решение – да се начертае и бяла линия по външния край на всяка лента.
Идеята първоначално е отхвърлена
Първото му предложение до пътните власти в Кънектикът било отхвърлено.
Тогава той се обърнал към местен вестник и предложил сам да плати за пробно маркиране на няколко километра път.
След теста резултатите били впечатляващи. Наблюдението на над 11 000 автомобила показало, че шофьорите се движат по-стабилно в средата на лентата, по-рядко навлизат в банкета и по-лесно се ориентират при дъжд, сняг и намалена видимост.
Катастрофите намаляват с над 50%
По-късно щатът Ню Йорк също провел експеримент на опасен пътен участък, известен като „Долината на смъртта“.
През седемте месеца преди поставянето на крайните линии там били регистрирани 102 катастрофи с 49 ранени.
След въвеждането им за същия период произшествията намалели до 46, а ранените – до 27, което представлява спад от около 55%.
Подобни резултати били отчетени и в други щати.
От съпротива до световен стандарт
Въпреки успеха много пътни инженери първоначално се противопоставяли на идеята. Някои твърдели, че боядисването е твърде скъпо, други смятали, че линиите няма да помогнат, а в Калифорния дори се опасявали, че шофьорите ще ги объркат с централната маркировка.
С времето обаче резултатите били неоспорими, а шофьорите започнали сами да настояват линиите да бъдат въведени навсякъде.
По-малко от десет години след началото на кампанията на Дор белите крайни линии вече били стандарт по почти всички американски магистрали, а по-късно и по пътищата по света.
Макар името му да остава непознато за повечето хора, простата идея на Джон Дор променя начина, по който се изграждат пътищата, и според специалисти е спасила безброй човешки живота.
