Google подготвя нов софтуерен слой с отворен код за операционната си система за автомобили (AAOS), с който – според публикуваната информация – цели да поеме контрол не само над централния екран, а и над климатика, седалките, огледалата и сензорите в автомобила. Днес Android Automotive вече е стандарт в автомобилната индустрия, като управлява централния екран, навигационните карти, музиката и гласовия асистент в много от най-новите модели на пазара, включително във Volvo EX90. Повечето шофьори обаче асоциират този софтуер единствено с развлекателни и информационни функции.
Технологичният гигант обаче подготвя следващата голяма крачка, която фундаментално ще промени начина, по който работят и се сглобяват превозните средства.
Според публикуваната информация, компанията планира да отвори с отворен код нов софтуерен слой на своята операционна система за автомобили (AAOS), като целта е да разшири влиянието си далеч отвъд дисплея на таблото и да се превърне в ядрото, контролиращо цялата машина.
За да разберем мащаба на промяната, трябва да погледнем под повърхността на съвременния автомобил. Досега ситуацията беше разделена на две: Google управляваше основно инфотейнмънт системата, докато автомобилният производител трябваше самостоятелно да свързва и програмира физическите компоненти.
Климатикът, отоплението, настройките на седалките, камерите за задно виждане, огледалата и различните сензори за близост се управляват от независими, изолирани микроконтролери. Всеки автопроизводител беше принуден да разработва собствен софтуерен „мост“, за да накара екрана на Google да комуникира например с модула за парно на външен доставчик.
Новият план променя това из основи. Компанията изгражда единна, споделена софтуерна архитектура за автомобили, дефинирани от софтуера (SDV). Идеята е всички тези хардуерни компоненти – от задвижването на седалките до телеметрията – да започнат да говорят на един и същ „език“, предоставен директно от Google.
За крайния потребител тази дълбока софтуерна интеграция ще донесе реални предимства в ежедневието. Когато софтуерът има директен, системен достъп до физическите компоненти, възможностите стават огромни.
Музикално приложение ще може автоматично да променя цветовете на амбиентното осветление в купето в синхрон с ритъма, а външните камери ще могат сами да прибират огледалата при засичане на тясно паркомясто. Климатичната система ще се адаптира много по-прецизно спрямо данните от сензорите за времето, вътрешната температура и профила на шофьора.
Обновяването на софтуера по въздуха (Over-the-Air) ще става по-лесно, бързо и стабилно, без риск от конфликти между отделните системи. Това означава и повече функции след покупката – купувате автомобил, а след пет години той получава напълно нови дигитални екстри само чрез ъпдейт, което до момента беше запазена марка предимно за Tesla.
Причината автомобилните концерни да прегърнат тази идея не е продиктувана от чиста симпатия към Google, а от бизнес и оптимизация. Разработката на собствен, сложен софтуер от нулата е изключително скъп и бавен процес за традиционните автомобилни марки, които нямат капацитета на технологични компании.
Използването на готовия софтуерен слой прави производството много по-евтино и бързо, намалява времето за излизане на нов модел на пазара и гарантира по-малко софтуерни бъгове в колите на пътя.
Разбира се, в тази инвазия има и една голяма уловка, свързана с притесненията от монопол и прекомерен контрол. С достъп до огледалата, камерите, телеметрията и навиците на каране, Google ще знае абсолютно всичко за придвижването и поведението ви на пътя.
Същевременно автопроизводителите рискуват да изпаднат в пълна зависимост, при която хардуерът им е безполезен без софтуерната поддръжка на една-единствена външна корпорация.
Налице е и риск от загуба на софтуерната идентичност на марките, като колите станат твърде сходни вътрешно, независимо дали са френски, немски или японски.
Именно поради тази причина компании като Tesla и Rivian едва ли ще бъдат във възторг, тъй като те инвестираха милиарди в изграждането на собствени уникални екосистеми.
Истинската промяна няма да се вижда отвън. След няколко години хората вероятно вече няма да избират следващия си автомобил само по типа на двигателя, конските сили или пробега на батерията.
Все по-голяма, дори водеща роля при покупката ще играе софтуерът – как се усеща интерфейсът, колко бързо се обновява и какви приложения поддържа.
Google очевидно иска това софтуерно бъдеще да бъде изцяло негово, превръщайки колата в поредното умно устройство от своята дигитална империя.
