В автомобилния свят съществуват огромен брой стереотипи. Повечето от тях имат определени основания, но технологиите, които значително са напреднали, често променят ситуацията из основи. Получава се така, че техниката се развива много по-динамично от мисленето на автомобилните шофьори.
За да „придвижим“ това мислене малко напред и да премахнем някои остарели възгледи, днес ще развенчаем част от най-популярните автомобилни митове, упорито поддържани от мнозина водачи.
Мит 1: Ако маслото е потъмняло, значи е негодно и трябва да се смени
Ще започнем с един от най-разпространените стереотипи – убеждението, че потъмнялото моторно масло е изчерпало ресурса си и е време за смяна.
Много шофьори изпадат в паника, когато при проверка на нивото забележат, че наскоро налятото светло, златисто масло вече е значително потъмняло. Веднага ще кажем: в огромната част от случаите няма място за тревога. Потъмняването на моторното масло е напълно обективен процес и всъщност често е знак, че то работи правилно и ефективно.
Първо, по време на експлоатацията топлинните цикли неизбежно водят до потъмняване на маслото. Стартирате двигателя, тръгвате, моторът достига работна температура – маслото се нагрява. Спирате, изключвате двигателя – маслото изстива до температурата на околната среда. След това всичко се повтаря отново и отново – десетки, стотици пъти. При тези цикли цветът на някои добавки под въздействието на температурата постепенно потъмнява. Не бива да забравяме и обикновеното окисляване – същия процес, който кара разрязаната ябълка да потъмнява или желязото да ръждясва. Високите температури допълнително ускоряват този процес.
На второ място, по време на работа моторното масло влиза в контакт практически с всички елементи на двигателя, както и с нагар, сажди и отложения, които се образуват по детайлите. А тъй като тези замърсявания обикновено са тъмни, маслото също бързо променя цвета си.
Моторното масло изпълнява три функции: смазва, охлажда и почиства. То събира микроскопични частици и продукти от горенето, които постепенно променят цвета му. Затова потъмняването е ясен знак, че маслото върши работата си.
Следователно цветът сам по себе си не е определящ фактор за състоянието на моторното масло. Съвременните масла съдържат добавки, които удължават експлоатационния им живот и позволяват да запазят свойствата си през целия сервизен интервал. Най-важното е да не се надвишава препоръчаният от производителя интервал за обслужване, а в някои случаи дори е разумно той да бъде съкратен. Ако съмненията все пак остават, може да се направи лабораторен анализ на маслото – макар че това удоволствие никак не е евтино.
Единственият случай, в който цветът има значение, е когато маслото стане почти черно или започне да мирише на изгоряло. Тогава трябва незабавно да се реагира, защото най-вероятно в двигателя протичат сериозни разрушителни процеси и количеството нагар и сажди е прекомерно.
Мит 2: Механичните скоростни кутии са по-икономични от автоматичните
Докато механичните трансмисии все още не са се превърнали в мит сами по себе си (което вероятно ще се случи съвсем скоро), вярата в тяхната по-добра икономичност остава изключително устойчива. Истината е, че в ранните години автоматичните скоростни кутии наистина увеличаваха разхода на гориво. Основната причина беше по-малкият брой предавки, а също и наличието на хидротрансформатор.
Три- или четиристепенните автомати работеха при по-високи обороти при една и съща скорост в сравнение с пет- или шестстепенните механични кутии. Но тези времена отдавна са в миналото.
Съвременните автомати често имат повече предавки от механичните си аналози – до десет срещу шест. Това позволява по-ефективно предаване на въртящия момент. Освен това се появиха вариатори и роботизирани кутии с двоен съединител, блокировка на хидротрансформатора, усъвършенствана мехатроника и прецизни алгоритми за управление. Всичко това доведе до ситуация, в която механичната скоростна кутия вече не е лидер по икономичност.
Примерите са показателни. Subaru Impreza WRX от четвърто поколение се предлага с 6-степенна механика или вариатор. Според данните на производителя във всички режими версията с вариатор има по-нисък разход – най-голямата разлика е в града: 12 л/100 км за вариатора срещу 12,8 л за механиката.
Още по-интересен е примерът с Toyota GT86. Версията с автоматична кутия харчи средно 7,1 л/100 км, докато механичната – 7,8 л. Разликата не е голяма, но е достатъчна, за да развенчае мита.
Единственото сигурно твърдение е, че автомобил с механична кутия обикновено е по-евтин от същия модел с автомат. Но това вече е друга тема.
Мит 3: Пренадутите гуми пестят гориво
Теоретично тази идея има известно основание. При по-високо налягане средата на протектора изпъква, контактната площ намалява, а с нея и съпротивлението при търкаляне. Но това работи само на теория.
На практика, за да се постигне осезаемо намаляване на разхода, гумите трябва да се напомпат до почти критично налягане, близко до спукване – което е опасно и неприемливо.
Дори леко пренадутите гуми носят редица рискове: по-лошо сцепление с пътя, по-дълъг спирачен път, особено на мокро и хлъзгаво, неравномерно и ускорено износване на протектора, по-твърдо и некомфортно возене и повишен риск от спукване. Не бива да се забравя и че при движение гумите се нагряват, а налягането в тях се увеличава допълнително.
Затова най-доброто решение е да се спазва препоръчаното от производителя налягане – така се осигурява оптимален баланс между разход, безопасност и комфорт.
Мит 4: Без „картон“ пред радиатора през зимата в купето ще е студено
Този мит има исторически корени – от времената, когато охладителните системи бяха примитивни, термостатите неточни, а вентилаторите работеха постоянно. За да ускорят загряването, някои производители дори монтираха фабрични метални щори пред радиатора.
В наши дни темата се върна с нов смисъл – икономия на гориво и намаляване на вредните емисии. Затова много съвременни автомобили имат автоматични жалузи или заводски заглушки за решетката.
Но към температурата в салона те имат косвено отношение. При нормални зимни условия двигателят трябва да достига работна температура и без подобни „подобрения“. Ако в купето е студено, проблемът не е липсата на картон, а неизправност в охладителната система, която трябва да се отстрани възможно най-бързо.
Мит 5: Превключването на автомата на „неутрална“ при светофар пести гориво
Много шофьори инстинктивно превключват селектора в положение „N“, вярвайки, че така пестят гориво. В действителност обаче те рискуват скъп ремонт на скоростната кутия.
В автоматичната трансмисия въртящият момент се предава чрез хидротрансформатор, пълен с трансмисионна течност. Дори при режим „D“ и натиснат спирачен педал хидротрансформаторът продължава да работи. Превключването между „N“ и „D“ на всеки светофар води до многократно включване и изключване на фрикционите, което ускорява износването им и замърсява трансмисионната течност.
В крайна сметка икономия на гориво почти няма, а рискът от скъп ремонт е реален. Освен това много водачи при връщане от „N“ към „D“ несъзнателно подават газ, което дори увеличава разхода.
С други думи – превключването на неутрална предавка на светофарите не е добра идея.
