Остатъците от вечерята и яйчната черупка, които вие изхвърляте по време на готвене, ще се върнат при вас във вида на чисто нови автомобили или резервни части за старата ви кола. Това не е шега, а постижение на съвременната наука.
Изследователи от Университета в щата Охайо изучават начините за използването на доматената ципа, яйчената черупка и други натурални отпадъци за производството на автомобилни части. Целта е да се направят новите коли по-евтини, дълготрайни и екологични.
Професорът от Университета в щата Охайо Катрина Корниш разказа пред Automotive News, че доматената ципа е доста здрава и прекрасно подходжа за изработването на втулки за колите, тампоните на двигателите, гумите и маркучите, а също и да други части.
Това се отнася и за черупката на яйцето. Звучи неправдоподобно, но кулинарните отпадъци могат да помогнат за заменянето на техническия въглерод, срещан в гореизброените детайли.
Техническият въглерод се добива чрез изгарянето на тежки петролни продукти. При това в атмосферата се изхвърлят вредни вещества.
Доматената ципа и черупката на яйцата се добиват по доста по-екологичен начин, а преработката им не вреди на околната среда. На теория, отслужилите своето детайли от натурални вещества ще бъдат и по-лесни за рециклиране.
Това не е първият случай, когато растения и органични вещества се ползват в производството на автомобили. Например, Ford и Lear са разработили пяна за седалките на основата на соя.
Такава е използвана в Мустанг от 2008 година. През 1941 година Хенри Форд е разработил и създал автомобил, чиято каросерия е била изработена от смес между соеви зърна, пшеница и коноп.
А помните ли трабантите, които обикаляха целия Източен блок?
Та тях не можеше човек да блъсне, или да ги смачка при утилизация. А причината бе, че те бяха направени от смес от смола и памучни или вълнени влакна с името дюропласт.
Учените в края на краищата успяха да направят бактерии, които да изядат Трабанта, оставяйки след него само малки метални трохи.
Днес автомобилните производители работят върху създаването на дълготрайни компоненти и вярват, че промяната в молекулярния състав на частите ще позволи целта да бъде постигната - например, ресурс от 1.5 милиона километра.
