Zastava 101, на всички по-известен като „Стоядин“, не беше просто автомобил. Той беше житейски план, семеен проект и доказателство, че се „отива на море“, дори когато реално нямаш пари за море.
Появява се през 1971 г. на базата на Fiat 128, но много бързо се превръща в нещо напълно свое – домашна версия на свободата на четири колела.
Със своята много модерна за времето си концепция с пет врати, „Стоядин“ навлиза в света като малък градски герой, който може да побере всичко: семейството, куфарите, касите и нервите. Дълго време той е и официален автомобил на милицията, пише "Курир".
Когато излиза на пазара в началото на седемдесетте години, „Стоядин“ се е смятал за достъпен автомобил.
Според наличните източници, публикувани от форума на Zastava, цената на нов „Стоядин“, обявена през 1972 г. в списание AVTO Magazin, е била 40 040 динара, което е около 2084 долара.
Преизчислена спрямо днешните стойности и вземайки предвид инфлацията, цената на автомобила би била около 15 500 долара или около 15 000 евро.
Ако погледнем ретроспективно, той не е бил евтин, просто ние бяхме оптимисти.
„Стоядин“ се предлагаше с 1,1 и 1,3-литрови двигатели, с 55 и 65 конски сили. Днес това звучи смешно, но тогава си беше съвсем сериозно темпо за градски условия.
Проблемът беше, че остана същият твърде дълго. Докато другите сменяха поколенията, той оставаше верен на себе си – може би твърде верен.
Golf, неговият най-голям „негласен съперник“, вече навлизаше в нови поколения, докато „Стоядин“ все още си беше тук – познат, надежден и… малко уморен от живота.
В края на осемдесетте години „Стоядин“ струваше около 38 средни заплати. Сиреч, не просто си купуваш кола, а влизаш в дългосрочни взаимоотношения.
Днес нов автомобил от този ранг или неговият модерен еквивалент би струвал около 11 средни заплати. Накратко: пак боли, но просто прощаваш малко по-бързо.
Zastava 101 се произвеждаше цели 37 години, чак до 2008 г. Общо са произведени повече от един милион екземпляра, като голяма част от тях завършиха извън страната – което означава, че „Стоядин“ е имал и сериозна кариера в износа.
Днес вече го няма по улиците както преди, но остана в нещо много по-трайно: в историите, в семейните спомени и в онова усещане, че някога колата беше много повече от превозно средство от точка А до точка Б.
Той беше план. Беше статус. Беше от типа „хайде да тръгваме на път, пък каквото ще да става“.
И може би точно затова е все още жив – просто на друга скорост.
