2018 година сме. Пред очите ни обаче се появява компактен хечбек. Но какво е това?  Няма централно заключване, и трите врати трябва да се отключват поотделно. Вместо електрически моторчета да вдигат и свалят стъклата, на вратата има ръчка от месомелачка. За да се запали студения двигател, трябва да се дръпне смукача. Под капака има карбуратор и контактно запалване с бобина и прекъсвач-разпределител. Климатик няма. Няма никакви въздушни възглавници - само си затягате колана. Тръгвайки, и с двете ръце се усеща липсата на усилвател. Машина на времето? 

Не, по точно казано ... олдтаймър или по-скоро янгтаймър. Става въпрос за Opel Corsa A 1985 година, първото поколение на модела с еднолитров двигател. 

Историческа честност

Първата "Корса" се отличава с честността на 80-те години на миналия век. Казано е, че автомобилът е компактен, значи, той действително е компактен, а не "надут" отвътре, като съвременните "компактни" коли. Видимостта е отлична, стъклата са огромни, като витрини, колоните тънки. Може и да не се паркира "по огледала" - достатъчно е да повъртите главата си. 

Положението на кормилото, разбира се, не се регулира, но и не е необходимо. Геврекът с необходимия размер е точно пред шофьора и е наклонен под точно необходимия ъгъл. Усилието обаче, което трябва да се приложи при завиване, си е неочаквано голямо за такава малка кола. Дори и в Москвич-2140 и в ЗАЗ-968М трябва да се напрягаш по-малко. Затова пък точността на завиване е точно такава, каквато трябва. Малко движение и вече си заобиколил дупката или шахтата. Само малко да позавъртиш волана и на същия миг се престрояваш в съседната лента, и динамиката за такава маневра е доста прилична.  

Двигателят с обем един литър има достатъчно мощност и въртящ момент, но понякога се налага да бъде пофорсиран малко. Не очаквайте да го прегрее дори и в доста топло време, трудно ще чуете и работата на електрическия вентилатор. 

Радва още и минималният радиус на завиване. С този мъник ще бъдете толкова маневрени, че всички направо ще ви гледат с опулени очи. 

Предните седалки са рядко удобни за такъв тип кола. Не са много меки и не са много твърди. 

Кафяв салон и седалки с вложки от плат. 

Контролните прибори са сведени до минимума: скоростомер, стрелка за температурата на водата и нивото на горивото. Също има и големи ярки лампи с общоприетите символи. Тук тахометър, разбира се, няма. затова пък си има часовник със стрелки. Но те се намират доста далеч на таблото, а не са до скоростомера, както в някои други немски автомобили от онези времена. 

Има още смукач и контролна лампа.

Зад кормилото има две ръчки. Лявата управлява "мигачите" и дългите светлини, дясната - чистачките. Педалите са разположени толкова добре, че почти не забелязваш, че ги натискаш. Изумителна е и "лавицата", която е опъната под цялото табло, дори минава над краката на шофьора. Много е удобна!  

Салонът е изпълнен в модата на 80-те години, в тъмно-кафява гама. Качеството на материалите е доста добро.  

Касетофонът е разположен както при ВАЗ-2108, в извисяващ се панел, но нивото на изпълнение е несравнимо.

Вратите, както се и предполага, са големи и широки, и с качването в колата проблеми няма. Дори на задната седалка човек се промушва с лекота. Само се дърпа ръчката на гърба на предната седалка, бута се напред и вече се седи на задната седалка, а колената не опират в предната. И широчината на салона на нивото на раменете е доста добра: шофьорът и пътникът до него не страдат от чувството на "чуждото рамо". Това е случаят, при който колата отвътре всъщност е по-голяма, отколкото отвън.  

Старост – не радост

Колата си има четири скорости. Работят по схемата на ВАЗ-2108. Работата на скоростния лост обаче е доста неточна. Приписваме го на възрастта и силната амортизация на дадения екземпляр. Двигателят обаче е доста еластичен и на късите разстояния между светофарите едва ли ще стигнете до четвърта предавка.  

Тръгването обаче става с повечко газ. Може би просто е въпрос на настройка? Колата обаче си върви, въпреки, че се усеща достолепната ѝ възраст.  Трябва да се отбележи, че доста напряга и огледалото за задно виждане. То е почти миниатюрно. Добре, че собственикът е монтирал отвън две странични, купени от някоя автоморга за стотинки. 

Окачването си е стандартно: отпред МакФерсън, отзад  – греда с пружини. Но поставените навсякъде "легнали полицаи"старата Корсичка ги прескача като топка. Колелата са 13-инчови, оптималният размер на гумите е 165/70 R13, но арките са големи и дори - което придава повече индивидуалност на облика - разширени..Възможно е там да бъдат напъхани и най-обикновени 175/70 R13.

Задното качване и отсека с резервната гума.

"Отпред спирачките са с дискове, а отзад - барабанни, това се нарича класика в жанра. Дори има и усилвател, така че спирачките работят отлично" 

Третата врата се отваря със същия ключ, като страничните. Никакви копчета, завърташ ключа в патрона и вратата сама тръгва нагоре. Големи предмети може да се вкарват в багажника с лекото - пространството е голямо и височината му е ниска. Самият багажник е доста обеме за такава кола, при това трябва да се отчете, че колата няма почти никакво "дупе". 

Сега да хвърлим един поглед под капака. Двигателят се вижда под чудовищен слой мръсотия и масло. Всичко, което е необходимо за обслужването на двигателя, е налице. 

Карбуратор Weber, бобина и разпределител на запалването. Електрическа система.  

В ляво бобината за запалване, а по средата разпределителя . 

Свещите от пръв поглед изглеждат труднодостъпни, но ако човек се вгледа внимателно, се вижда, че ако се наложи, те лесно могат да бъдат достигнати с дълг ключ за свещи. А и до ремъка на алтернатора пречи да се достигне само един маркуч. И жилото на съединителя е под ръка. .

Маркучът на системата за охлаждане пречи на достъпа до ремъка на алтернатора.  

Двигателят отдолу. Масленият филтър е точно под предния спойлер, така че при смяна на маслото може да не се ляга под колата. Достатъчно е да се клекне и правилно да се протегне ръка.

Масленият филтър е разположен отлично. 

Интересното е, че Опелът се оказва не немски: заводската табелка издава испанско производство. Но какво променя това? Нищо.  

Дали тази Корса ще бъде експонат на изложения за ретро автомобили или ще приключи живота си в някой гаражен сервиз? Не се знае... Каросерията има нужда от заварки, но само по външните панели. Силовите елементи от ръжда няма да се развалят. Няма да навреди окачването и ходовата част да се видят при специалист. Своите 33 години и неустановен пробег малката количка е преживяла достойно и се е запазила доста добре. Двигателят стартира и работи, предавките не са много точни, но се включват, кормилото завива, спирачките спират, всичките лампички работят. 

Задната арка си изисква кърпене

Собственикът на колата преди половин година е изминал разстоянието от Омск до Москва, заедно със жената и двете си деца в училищна възраст. Използва старата Корса за градска кола. По думите му, той е бил собственик на голяма гама от Москвичи, две Волги ГАЗ-21 и дълъг списък от мотоциклети, които трябва да е отбележат Harley Davidson 1945 година и BMW 1946 година. Него "древната" дата на производство на автомобила не може да го изплаши.