В началото на 70-те години на миналия век продажбите на Москвич-412 в чужбина вървят добре, но до средата на десетилетието спадат значително. Тогава се взима решение, че един голям седан (и може би впоследствие и комби) с по-мощен двигател, подобрени спирачки и нова скоростна кутия би засилил експортните позиции на AZLK .

Автомобилният експертът Сергей Канунников разказва, че Opel Ascona, BMW E21, Fiat 132 е трябвало да бъдат сред конкурентите на съветската кола.

Последният прототип на съветската кола (на първата снимка) изглежда доста конкурентен. При това новият новият Москвич е трябвало да направи фурор в самия СССР

Що за кола е било това кола?

Пред нас е Москвич-3-5-6, прототип на модела, който трябваше да заеме нишата между ВАЗ-2101 (заедно със сродния Москвич-412) и ГАЗ-24 Волга.

Първите две цифри на индекса символизират годините на пускане в производство (1973-75), а третата обозначава номера (или серията) на прототипа.

Окончателните параметри вече са били формирани от четвъртия прототип: перспективният автомобил е бил със 168 мм по-дълъг от 412, базата е нараснала със 145 мм (от 2400 на 2545 мм), ширината се е увеличила със 145 мм, а следата - с 93 мм (1340 мм вместо 1247) .

И шестият модел, построен през 1973 г., става върхът в техническо отношение: двигателят с работен обем от 1.8 литра с два карбуратора Stromberg развива 103 к.с. и работи в тандем с автоматична трансмисия BorgWarner - тези агрегати е трябвало да се монтират на колите за износ.

Задното окачване е ново, ресорно. Спирачките все още са били барабанни, но дисковите вече са биил проектирани и готови за производство.

Седанът Москвич‑3-5-6, боядисан в зелен металик, за щастие е оцелял до днес в оригиналния си вид и наскоро бе показан във Всеруския изложбен център.

Но един от московчаните-3-5-5 (на втората снимка) претърпява много по-лоша съдба: той се озова в колекцията на Михаил Красинец и гние в полето в района на Тула от много години ...