Много собственици на фирми използват служебния автомобил и за лични нужди. Затова представяме позицията на НАП за това какви са правилата за облагане в тези случаи, пише Труд бг.
Налози за колата на шефа
Дружество “X” ЕООД купува автомобил на лизинг, който отговаря на изискванията на ЗКПО и ЗДДС за товарен автомобил.
Управителят на фирмата решава, че автомобилът ще се използва и за лични цели през уикендите, като въз основа на заповед дружеството избира съотношение, базирано на времето на ползване, съгласно чл.215а, ал.2, т.1б от ЗКПО, както следва 70/30 - 70% от времето ползване за дейността и 30% ползване за лични цели на управителя.
Въз основа на тази заповед ще се съставят протоколи, с които ще се самоначислява ДДС върху 30% от разходите за експлоатация на автомобила и 1/60 от данъчната основа на придобиването му месечно. Управителят на “X” ЕООД извършва личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин.
Поставен е въпросът: Ще се признаят ли за данъчни цели като разход за фирмата 70% от експлоатационните разходи за автомобила, а именно зареждане с материали и транспортиране на готова продукция, ако автомобилът се управлява от управителя, а не от персонала?
Управителят е решил актив на дружеството - превозно средство, да се използва и за негови лични цели и нужди. Издадена е вътрешна заповед, с която се определя съотношението за ползване, базирано на времето на ползване, като се определя 30/70, като 30% от времето са за лично ползване, а 70% от времето за ползване на дейността на фирмата.
Трябва да се има предвид, че с оглед на правилното определяне на съотношението време за лично ползване на актива и време за ползване във връзка с дейността на дружеството е необходимо изрично със заповедта и други вътрешни правила на дружеството да са регламентирани работните часове за използването на превозното средство както през работната седмица, така и през почивните дни.
Законодателят е определил облагане с данък върху разходите на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на §1, т.26, буква “и” от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следователно всички разходи за използване следва да са документално обосновани, защото именно този размер на разходите следва да представлява данъчната основа за определяне на данъка по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО.
При определяне на данъчната основа се включват всички разходи. Това са разходи за каско, гражданска отговорност, винетка и други, които са документално обосновани и свързани с експлоатацията на конкретното превозно средство, което от своя страна се използва във връзка с предмета на дейност. В данъчната основа се включва размерът на данъчните амортизации за съответния годишен период и също така размерът на данъчния кредит, който е формирал счетоводен разход.
За да бъдат данъчно признати всички експлоатационните разходи за превозното средство, същите следва да са свързани с дейността на дружеството.
Съгласно чл.206 от закона, разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
В случая управителят упражнява личен труд в дружеството и се самоосигурява по този начин. Налице е смесено използване на превозно средство, т. е. използване за служебни и лични нужди.
Управляването на автомобила от управителя, който полага личен труд в дружеството, с оглед извършване на необходими действия във връзка с дейността на фирмата по зареждане на материали и транспортиране на готова продукция, не е пречка за признаване на извършените разходи.
