Да си вършиш работата, въпреки всичко - това е присъща черта на истинските професионалисти. Шефовете преживяват криза? На никой сега не му е лесно. Докато не сме закрити - ще работим. Платформата не е от най-модерните? Ми ще кажем, че това е само заготовка. Няма пари за нов модел? Ще излъскаме онова, което имаме. Пример за упорство и професионализъм по шведски - Saab 9-3 SportCombi.
Отвън
Комби Saab – не е новост. Но преди това най-важна бе практичността в рамките на бизнес класа. Все пак 9-3 от първото поколение, както и предшественика, задоволяваше изискванията за товарене на пътници и багаж изключително във вида на петвратен хечбек. Но светът се променя. Оказа се, че заможните европейци не могат да живеят (или поне така си мислят) без активна почивка, която предвижда редовното транспортиране на всячески спортни неща, а традиционния пенсионерски куфар не става за това.
SportCombi не изглежда като седан с раница на гърба - очевидно е, че не е направен набързо и без много замисъл. Задължителният в този клас наклонен покрив и динамичната подпрозоръчна линия не само отлично се вписват в естетиката на 9-3. Комбито е най-хармоничния автомобил от плеядата на своите съплатформци. Особено в излъчващия скандинавска същност рестилизиран облик. Дори и еднокръвния му брат Cadillac BLS Wagon, нищо че се е родил по-късно, не е толкова атлетичен и наточен. Благодарение на оригиналната естетика на задните фарове SportCombi направо трябва да бъде отделен като самостоятелен модел.
 |
Вътре
9-3 примамва с примамлива цена, уютен и стилен салон, от който не ти се иска да излизаш.
Интериорът е озарен от зелена светлина, по саабски експлоатираща авиационната тема. Старомодно разпиляване на копчета по предния панел, което е доста по-дружелюбно от всеки тъчскрийн. Чудна поставка за чаша, която предизвика усмивка, красив волан с копчета за превключване на скоростите, също е и удобен. А към ключалката за запалване на централния панел бързо се свиква.
Електрическото регулиране на седалката е екстра само за шофьора. Но това по никакъв начин не намалява осезаемите достойнства на самите седалки. Ниско позиционираната седалка и ярко изразената странична поддръжка, особено в зоната на бедрата, е явен намек за спорт. Огорчават само светлите парчета плат, по които изключително лесно се появяват петна, дори и от капки дъжд.
Пътниците на задната седалка ще има на какво да се радват. Там има повече въздух, отколкото в съплатформения седан, а също е и просторно във всички посоки, ако пътниците не са повече от двама. Списъкът с удобствата е минимално достатъчен - подлакътници и поставки за чаши в долната част на централната секция на задната седалка.
Багажникът не поразява с обем в цифри - 416 литра. Но задната врата се отваря под голям ъгъл, което в комбинация с ниския под облекчава доста достъпа. Самият "трюм" е освободен от излишни издутини и има двойно дъно, в което може да се слагат пакети с продукти, за да не летят из багажника. Очевидно, екстрата не е излишна, имайки предвид мотора под капака.
В движение
Дизел? Какво може да бъде по-диво за феновете на автомобилите с грифон, за които няма двигател по-мил от редовия бензинов с четири цилиндъра и турбина? Звуковият съпровод обаче не е много приятен, тресенето на дизела се усеща в салона. И все пак не бързайте да слагате кръст на шведската универсална машина с табелката 1.9 TTiD. Да, моторът има корени във ФИАТ, но във версията си с два турбонагнетателя той бе достъпен само с Lancia Delta и Cadillac BLS, а това означава, че с чистотата на породата всичко е наред. Към мощността въобще не може да става и дума за претенции - 180 к .с. и 370 Нм.
Двигател
1.9 TTiD 180 л.с., 370 Нм
Версията с механична скоростна кутия щеше да има 400 Нм, но шведите решиха да поопазят ресурса с шестстепенна автоматична кутия. По работата на скоростната кутия въобще не може да се забележи, че тя е напрягана от тяга, почти равна на тази на флагманския Turbo X. Превключването е плавно и незабележимо, дори ако се скочи на педала на газта. Ускорението е меко, лишено от ярост, но е енергично, съдейки по размазания пейзаж зад прозореца, и доста ефективно, ако се сгледа скоростомера.
Ръчният режим на автоматика Sentronic с превключване на скоростите чрез копчетата на кормилото, изглежда като глезотия на обичайните бензинови 9-3, но ситуацията е съвсем друга, когато става въпрос за напомпания с нютони универсал. Автоматът, при цялата си адекватност, ако се практикува наистина активен пилотаж, понякога започва да се бърка в избора на скорости. Saab, въпреки точното си кормило, от една страна, не провокира към откровено хулиганство. От друга страна, в резултат на независимото окачване с пасивна система за дозавиване на задните колела - ReAxs, при даването на газ задницата на SportCombi първоначално започва да занася, но след това поднасянето става разбираемо и леко контролирано. Хитрото задно окачване при това не само повишава управляемостта, но и помага при спирането, като малко променя градуса на схождението на колелата. Да се намери общ език с колата е доста лесно.
С ролята на семеен превозвач SportCombi се справя отлично.
С това равнодушие към неравностите на пътя и почти идеалната стабилност на правите разходките до провинцията поне веднъж седмично са абсолютно задължителни. В града обаче ниското спортно окачване би ви "порадвало" с умерена твърдост - справедлива цена за образцовата управляемост. Повечето неравности са ѝ по силите, а повече не е и необходимо.
Saab 9-3 SportCombi
Разход на 100 км
- в града 10 литра
- извънградско 5-6 литра
Смесен цикъл 8-9 литра
Има и поводи за критики., Въпреки отличната аеродинамика (коефициентът е 0.33), шумоизолацията не успява да покрие премиум стандартите. Пластмасата в салона скърца при всеки удобен случай. Конкурентите като Volvo или Alfa Romeo, също не са без грехове, но затова пък не са забелязани в срамни връзки с Opel Vectra. Впрочем, за покойните само хубаво или нищо. По-голямата критика към Saab 9-3 SportCombi е само една: "На кого ни остави?".
История покупката
Михаил е истински фен на Сааб. Той е имал два 9000 и един 9-5. Не е учудващо, че когато през 2013 година се появява нуждата от втора кола в семейството, съдбата отново го среща със Сааб. Екземплярът наистина е бил интересен - префасонирания 9-3 с мощния дизелов двигател с обем 1,9. Какво е Сааб с това гориво, Михаил не си е имал много на представа, но любопитството взело връх. Също така, състоянието на автомобила, дошъл на самоход от Швеция от първия и единствен собственик в Русия, въпреки пробега от 200 000 километра, е било повече от задоволително. Малко преди продажбата на колата бил сменен ангренажа. Автомобилът също се сдобил с оригинално спортно окачване. Михаил взима SportCombi-то за 550 000 рубли (14766.86 лева по курса в момента).
 |
Ремонт
Няколко месеца произшествия нямало. Безметежният полет обаче бил прекъснат от катастрофа, при която пострадал единият от предните калници. Повредата едва била отстранена, когато друга авария превърнала и двата предни калника в скраб. Имало нужда и от нова броня. Въпреки това, че моделът вече не се произвежда, а марката Сааб е "нито жива, нито умряла", Михаил без много труд успял да си намери резервните части, които били дори налични при магазинера. Всеки калник му струвал 12 000 рубли (322 лева), предната броня от последната версия на фейслифта 24 000 (650 лева). Провървяло му е, че алуминиевият преден капак останал цял. Той се доставя само по поръчка, а цената е около 50 000 рубли.
В един не много прекрасен ден Саабът настойчиво помолил да му се долее антифриз. Вината за всичко това била на цепнатина в охладителната система на EGR. Цената на оригиналната част била 22 000 рубли. В англоезични форуми обаче Михаил намерил информация, че с малко доработка може да се използва част от Опел с двигател 2,0 CDTi. Цената на въпросната част е била само 2 500 рубли.
Миналата зима изникнал проблем със системата за подгряване преди старт. В процеса на търсене на майстори за ремонт се оказало, че специализираните сервизи не искат да се заемат с поправката, защото си имат слаба представа що е то за конструкция. Наложило се Михаил сам да се образова и да отстрани повредата.
Новото окачване поискало внимание само за смяната на подпорите и втулките на стабилизатора. Тази година се е наложила и смяна на алтернатора 12 000 рубли за нов оригинален заедно с ремъка и ролките.
Експлоатация
Пробегът на SportCombi вече надхвърля 300 000 км. Универсалът и в момента радва стопанина си с возия и сравнително малък разход на гориво. Достъпността и наличността на опеловски части прави обслужването на 9-3 що годе лесно. Чисто саабските детайли са тези на салона, тях ги има в местните представители на марката. Само в много редки случай е необходимо да се прави поръчка в Швеция. Къде да се ремонтира Сааб - също не е проблем. В редица "наши сервизи" при вида на шведа рядко задават въпроса "Е, сега, това как да го поправяме?"
Расходи:
- Смяна на масло на двигателя и въздушния филтър 7 000-8 000 км
- Разход на гориво в града – около 10л / 100 км
- Разход на гориво извънградско – 5-6 л /100 км
- Разход на гориво при смесен цикъл – 8-9 л / 100 км
- Топливо – дизел
История на модела
При второто поколение на Saab 9-3 мястото на традиционния хечбек е заето от потенциално по-конкурентноспособния в Европа универсал, представен през 2005 година. В зависимост от пазара автомобилът е бил известен като SportWagon, SportCombi или Sport-Hatch.
Saab 9-3 SportCombi ‘2005–07
Наборът от двигатели е бил идентичен с този на седана, съответно, сред бензиновите варианти е имало атмосферен и турбинирана "четворка" с обем 1.8 литра, двулитров турбомотор в няколко вариации и 2,8 V6 Turbo. Дизеловата гама е представена от няколко варианта на мотора с обем 1.9 литра и "четворка" с обем 2.2 литра. Имало е и двигател на биоетанол. Скоростните кутии са били пет или шест степенни ръчни или автоматични. Върхът на еволюцията 9-3 е бил достъпен само в черен цвят със задвижване четири по четири, 280 конски сили Saab Turbo X, произведен в ограничен тираж.
Saab 9-3 Turbo X SportCombi ‘2008
