По съветско време автомобилите се възприемаха не като транспортно средство, а като лукс, който трябва да бъде пазен. Това важи особено за зимния период, когато шофьорите се опитваха да не поемат рискове и оставяха колите си в гаражи до пролетта.
Причините за това бяха не само икономически, но и технически - зимната експлоатация изисква допълнителни усилия. Защо съветските шофьори не излизаха по пътищата през зимата? Предлагаме ви да разберете подробности.
Основният проблем бе цената на автомобила и неговия ремонт. Повечето хора спестяват пари за кола от години и закупуването на нова кола или части не е лесно.
Всичко това принуждава собствениците да се грижат за автомобила си като за зеницата на окото си. Всяка зимна авария може да се превърне в бедствие, така че мнозина предпочитоха изобщо да не поемат рискове.
Друг важен проблем бе липсата на висококачествени зимни гуми. Такива почти не са се били продавали, а всесезонните гуми са се оказали неефективни на заснежените или заледени пътища. В резултат на това автомобилите са се хлъзгали дори на малки хълмове, създавайки опасни ситуации по пътищата.
Ниските температури също създават трудности за двигателите. Поради липсата на висококачествено моторно масло, то се сгъстява на студа, което значително усложнява старта. Шофьорите е трябвало да измислят различни начини за стартиране на колата, например да добавят бензин към маслото или да загреят двигателя с гореща вода.
Акумулаторите през студения сезон също се разреждат бързо. Карбураторните двигатели са капризни и често не стартират от първия път. Освен това контактното запалване е изисквало редовна поддръжка и ако стартерът не работи, шофьорите е трябвало да стартират колата ръчно с помощта на специална манивела.
Имало е и проблеми с охлаждащата течност. По онова време много автомобили са използвали вода вместо антифриз, което означава че течността трябва да се източва всяка вечер, за да се избегне замръзване и повреда на двигателя. Това добавя още повече проблеми през зимата.
В допълнение към техническите трудности, автомобилите също ръждясват бързо поради лошото качество на метала и липсата на подходяща антикорозионна защита. Солите, които са били ръсени по пътищата, само са ускорявали този процес, така че през зимата са шофирали само онезо, на които им е било крайно необходимо.
Като се имат предвид всичките тези трудности, повечето собственици на автомобили са предпочитали да използват обществен транспорт или да се движат пеша. През лятото ситуацията обаче е била съвсем различна: тогава колата се е използвала за пътувания из страната, за почивки или пикници сред природата.
Така зимната експлоатация на автомобила в СССР е била истинско изпитание. Комбинацията от икономически, технически и метеорологични фактори е направила пътуванията твърде рисковани и скъпи. Затова много шофьори просто изчакваха настъпването на пролетта, за да седнат отново зад волана.
