Москвич 412 е еди от най-успешните модели на завода АЗЛК, до голяма степен благодарение на двигателя.
Носи се легенда, че той е бил лицензирано копие на мотора на BMW-1500 (по-късно известен като BMW M10). Само дето това не е само легенда.
Преходният модел 412 е доста рядка машина. Той се отличава със задната си част - вентилационните решетки на задните калници, задните светлини - всичко е както при бъдещия Москвич-2140.
Тези автомобили са се произвеждали от края на ноември до края на декември 1975 година.
Не може да не се отбележи проработената ергономика. Дори според сегашните мерки качването в 412 е доста удобно.
Разположението на седалките и органите на управлението не предизвикват въпроси.
Краката и ръцете са сгънати под правилния ъгъл. А до скоростния лост не е необходимо да се протягате.
Жигулите не са могли и да сънуват за такова нещо
Доста голям багажник, позволява колата да се товари доста, и собствениците са го правили доста.
А и самият салон, въпреки късата колесна база от 2400 мм, е доста просторен. Мястото отзад е достатъчно. Но да се седи не е удобно - седалката е твърде мека.
При качване буквално чувстваш как възглавницата се огъва до каркаса на седалката.
Баварски корени
Има известна истина в историята за лицензирания двигател на БМВ - много решения действително са заимствани от "баварците". Например, наклонения блок на цилиндрите - това е необходимо за намаляване на общата височина на двигателя и, като следствие, снижаване на центъра на тежестта.
А също така и поусферичните камери за изгаряне - клапаните са разположени едни срещу други.
Това видимо подобрява процеса на смесването и отвеждането на отработените газове.
В крайна сметка 1.5-литровия обем е дал 75 конски сили - отличен показател за края на 60-те години на миналия век.
Москвичът действително ускорява добре. Има отлична тяга при ниските обороти, която на практика не спада, докато стрелката на оборотометъра не се приближи до червената зона.
Всъщност, максималните обороти за онова време са доста високи - почти 6000 в минута. Обидно е, че динамиката силно е опорочена от настройката на скоростната кутия и не много удачния подбор на предавателни числа - но това е само половината беда.
Москвич има напълно неадекватен избирателен механизъм. „Включването“ на лоста преди превключване в предавка изисква твърде много време. Ето защо, въпреки голямата мощност, динамиката на 412 не е по-добра от тази на Жигулата. Също това кутията на Москвич не беше от най-надеждните.
Все пак трябва да се отдаде дължимото на окачването - независима пружина отпред и ресорна отзад.
Може смело да се кара дори и по най-разбитите пътища.
Затова пък управлението е далеч от идеалното дори според стандартите на 70-те години: прекомерно забавяне при въртене на волана, огромни кренове.
Още по-зле е работата с шумоизолирането - него просто го няма.
Чува се как работи двигателя, как трака окачването, как шуми вятъра.
В Москвича е много шумно.
Особено на фона на Жигулите и Волгите от същата епоха.
Спортни успехи
Въпреки всичките си недостатъци Москвич 412 гръмко заяви за себе си на света благодарение на спртните си успехи
През 1968-а година в маратона Лондон-Сидни с дължина 16 000 километра участват цели четири москвича 412. В крайна сметка всичките благополучно достигат до финала.
А отборът на АЗЛК се нарежда на 4-о място е отборното класиране.
През 1970 година се провежда легендарният супермаратон Лондон-Мексико с дължина 26 000 километра.
От петте стартирали екипажа финишират три. Отборът на АЗЛК печели бронза в отборното класиране.
А най-добрият от москвичите с бордови номер 28 под управлението на Леонтий Потапчик, Юри Лесовски и Едуард Баженов финишира 12-и. Това е била малка, но и голяма победа,
Екипажът на Леонтий Потапчик, който се нарежда на 12-о място в маратона Лондон-Мексико.
През 1971-а Москвичите заемат 5-о и 6-о място в маратона "24 часа Спа".
Още по-успешно се представя 412 в Тура на Европа. През 1971 година екипажът на Москвич 412 заема трето място (второто място се пада на съветския нов автомобил ВАЗ-2101), завоювайки по пътя си "златната купа" за първото място в отборното класиране.
В същото време Москвичите участват в състезанието "24 часа Спа".
Финишират два от трите стартирали автомобила, заемайки пето и шесто място в своя клас.
А вече през 1974 година легендарният съветски състезател Стасис Брундза печели Тура на Европа със същия Москвич 412.
За съжаление 412 бе последният наистина успешен модел на завода.
След това Москвич започва да битува в сянката на ВАЗ, от която така и не може да излезе.
