Измина повече от половин век от първата (и най-разрушителната) глобална горивна криза, но нейните последици в различни явления все още могат да бъдат проследени. Ако смятаме американските мускулести автомобили за динозаври, тогава събитията от 1973 г. могат да бъдат сравнени с метеорит.
В тази статия се опитахме да ви разкажем накратко всичко, което трябва да знаете за тях.
Колко бяха?
Много зависи от вашата гледна точка. Някои експерти смятат, че през 20 век човечеството се е оказвало в ситуация, която отговаря на определението за глобална горивна криза три пъти - през 1973, 1979 и 1990 г. Във всеки случай по мащаб и последствия нищо не може да се сравни с първата от тях.
Официално световната горивна криза започва през октомври 1973 г. с ембарго върху доставките на петрол за САЩ, Канада, Великобритания, Япония и Холандия. Само шест месеца по-късно, през март 1974 г., ембаргото ще бъде премахнато. Няма съмнение обаче, че светът все още усеща последствията от тези няколко месеца.
Какво причини кризата от 1973 г.?
Едно от основните събития на 20 век по отношение на въздействието си върху икономиката има не финансова, а преди всичко политическа конотация. Факт е, че ОПЕК, международният картел, който регулира ценообразуването на петрола, затвори крана на страните, които подкрепиха Израел по време на така наречената война Йом Кипур през октомври 1973 г. ОПЕК се състои предимно от арабски страни, чиято антиизраелска позиция е добре известна.
Впоследствие Португалия, Южна Африка и Родезия бяха добавени към петте държави, първоначално подложени на санкции. Въпреки това ще се съгласите, че самата концепция за „глобална горивна криза“ звучи малко пресилено. В крайна сметка забраната за продажба на петрол засегна само осем страни. В света има около двеста страни! Осем наистина ли са повече от 200 в този случай? Точно.
През втората половина на 20 век световната икономика просто не можеше да не реагира на събитията, случващи се в икономиката на САЩ. Това е първото нещо.
И второ, дори ако първоначалната причина за ембаргото е чисто политическа, последиците от него са „бизнес и нищо лично“. Повишаването на цените на петрола в Съединените щати означаваше, че други страни сега ще плащат повече за него, отколкото преди. Включително държави, които не подкрепиха Израел във войната.
Кой беше най-силно засегнат от кризата от 1973 г.?
Може би конкретно САЩ. Това не беше просто удар. Това беше силен психологически шамар за цялото американско общество, за целия начин на живот.
1973 г. бележи края на дълъг период на икономически растеж и просперитет за Съединените щати, който започва веднага след края на Втората световна война. Скъпият петрол означава не само повишени сметки на бензиностанциите за шофьорите. Бензинът и дизелът са истинската кръв на цялата икономика. Като поскъпне горивото, всичко поскъпва.
След събитията от октомври 1973 г. промишленото производство в Съединените щати намалява, предприятия от различни нива - от фабрики до кафенета бяха затваряни на вълни, а безработицата се увеличи. Разбира се, първата глобална горивна криза се оказа тежко изпитание за американската автомобилна индустрия.
Как се отрази на автомобилната индустрия?
Целият модел на потребление на американския автомобилен пазар винаги е бил изграден върху концепцията за евтин бензин. Оттук и многолитровите двигатели и колонката за разход на гориво, на която не беше обръщано внимание при закупуването на кола. В продължение на десетилетия американците са смятали евтиното гориво за нещо като въздуха.
Докато има достатъчно гориво, вие не го забелязвате, не мислите за него. Всичко приключи внезапно през есента на 1973 г., когато цените на бензиностанциите внезапно се учетвориха. Тогава се оказа, че дори американците трябва да броят пари!
Ford Mustang II се появява през 1973 г. Той беше оборудван с 2,3-литров двигател с четири цилиндъра (89 к.с.), а версията Mach I беше оборудвана с 2,8-литров V6 (106 к.с.). В края на 60-те години Mustang със същото име е оборудван със седемлитров V8, произвеждащ 340 к.с. и, според измерванията на Car and Driver, той достига 60 mph (97 km/h) за 5,7 секунди... не за 12,2.
Продажбите на Muscle Cars и Pony Cars се сринаха за една нощ. Не може да се каже обаче, че това известно автомобилно племе е унищожено само от кризата с горивата. Кръвта му се вижда и по ръцете на американското застрахователно лоби, което значително увеличи цената на застраховките Гражданска и Какско. Това доведе до промяна в мисленето на купувачите.
Ако до 1973 г. единственият истински успех в сегмента на субкомпактните автомобили беше VW Beetle - колата на бунтовниците и хипитата, както и на онези, които се смятаха за такива, след това всичко се промени.
На пазара имаше все по-икономични хечбеци и седани от Toyota, Datsun и Honda. От отчаяние Детройт също се включи в надпреварата с малки коли. Модели като AMC Gremlin, Ford Pinto и Chevrolet Vega се появяват малко по-рано от ембаргото на ОПЕК, но компактните автомобили започнаха да придобиват истинска популярност след 1973 г. Истинската популярност обаче е относително понятие.
AMC Gremlin, 1971 г
Ако през 1972 г. всички вносни автомобили заемаха само 13% от американския пазар, то три години по-късно делът им ще нарасне до почти 16%. Ще минат още пет години и до началото на 80-те години на миналия век само японските марки ще заемат 27% от американския пазар. Първата горивна криза провали Детройт, от която GM, Ford и Chrysler така и не успяха да се възстановят напълно.
И ако цените на петрола паднаха бързо, защо пазарът на автомобили не се възстанови?
Да, през първите месеци на ембаргото на ОПЕК цената на петрола се учетвори, но след това падна сравнително бързо. Но щетите вече бяха нанесени. Целият свят като цяло и САЩ, на първо място, разбраха едно просто нещо - евтиният петрол не може да се приема за даденост. Няма го повече. В края на краищата, кой може да гарантира, че няма да се случи отново недостиг на гориво?
Между другото, скептиците се оказаха прави. Километричните опашки на бензиностанциите и набързо пренаписаните етикети с цените на американските бензиностанции се появяват през 1979 г. (кризата в Иран, прогонването на шаха Пахлави от страната, Ислямската революция) и през 1990 г. (Кризата в Кувейт, военната операция „Пустинна буря“).
Кой спечели от кризата от 1973 г.?
Кой имаше полза от всичко това? Има много възможни отговори на този въпрос. Разбира се, на първо място трябва да споменем картела ОПЕК. Тогава, в началото на 70-те години, това беше по-скоро регионална история по отношение на въздействието си върху световната икономика.
Днес страните, включени в Организацията на износителите на петрол, контролират около 2/3 от световните запаси. Те представляват приблизително 35% от световното производство и половината от световния износ на петрол. В същото време петролът се превърна в ефективно оръжие за политически игри и шантаж.
Никой в света не иска да се повтори ситуацията от 1973 г.
Страните от ОПЕК контролират около 2/3 от петролните запаси в света. Те представляват повече от една трета от световното производство на петрол и половината от износа на петрол
Облагодетелствани от горивната криза обаче не са само арабските петролни шейхове. Благодарение на първото ембарго първо японските и европейските марки, а след това и корейските, успяха да стъпят здраво и задълбочено, почти завинаги, на американския пазар.
Тук всичко се случи естествено. В стария свят, където горивото традиционно е било по-скъпо, отколкото в щатите, просто исторически има повече опит в производството на икономични автомобили. И това им се оказа доста полезно в точния момент.
Скокът в цените на петрола в крайна сметка дойде като добра новина за Съветския съюз и експортния потенциал на страната. Доставките на съветски петрол в чужбина след събитията от 1973 г. се увеличиха многократно.
Също така, колкото и претенциозно да звучи, първата глобална горивна криза беше добър удар за цялото човечество. Озовавайки се в хватката на петролен глад, хората осъзнаха, че трябва да слязат от въглеводородната игла.
Освен това, колкото по-рано, толкова по-добре. След събитията от 1973 и 1979 г. във всички развити страни започва активно търсене и преход към алтернативни източници на енергия. Процес, който все още продължава.
Никой не е казал, че ще е лесно.
Сега пък хватката на ефективността и екологичността затяга хватката върху автомобилната индустрия година след година. Ембаргото на ОПЕК, колкото и да си струва, силно развали живота на производителите на бензин.
Всичко започна с малки неща, като стандарти за среден разход на гориво между модели от една и съща марка (стандарт CAFE), стандарти за екологичност на стандарта Euro, прогресивни данъци върху обема и мощността.
Говори се за забрани за влизане на автомобили с двигатели с вътрешно горене в центровете на големите градове. Сега повечето страни, блъскайки се с лакти една друга, бързат да обявят времето за пълна забрана за експлоатация на превозни средства с бензинови и дизелови двигатели.
Каквото и да се каже, всичко това е ехо от събитията от есента на 1973 г.
От друга страна, през същите седемдесет години учените съвсем сериозно прогнозираха, че до 2000 г. на планетата няма да има достатъчно петрол и полезни ресурси за функционирането на автомобилната индустрия. Кой знае, може би всичко това не е напразно...
