Системите за активна и пасивна безопасност на автомобила в последно време преживяват етап на бурно развитие.
Но има и традиционни елементи на комплексната защита на шофьора и пътниците, които и да се усъвършенстват, принципът им на работа си остава един и същ.
Към тях се отнасят и въздушните възглавници.
Дадената система за защита работи в комплекс с коланите за безопасност и в момента на сблъсъка на колата може съществено да смекчи силата на удара.
При това не всички собственици на автомобили разполагат с информацията за принципа на действие на въздушните възглавници.
Сега ще ви представим четирите най-популярни въпроса за даденото средство за защита.
Как е изобретена въздушната възглавница?
Смята се, че концепцията за първи път е била предложена от конструкторите на Mercedes-Benz, но с голяма вероятност нейни автори са били все пак американските специалисти.
За първи път системата airbag е била използвана като екстра към оборудването на моделите на General Motors в началото на 70-те години на миналия век.
Впрочем, феновете на автомобилите по онова време въобще не се заинтересували от разработката.
Тогава сред инженерите битувало грешното мнение, че възглавницата може да замени колана за безопасност.
В момента този вариант за замяна дори не се разглежда, а въздушните възглавници работят в съчетание с другите средства за активна и пасивна защита.
И именно така Mercedes-Benz за първи път представил въздупните възглавници - не заменящи, а допълващи средствата за защита.
Как работи системата airbag?
Ако в миналото механизмите за действие се е задействал въз основа на работата на физически агрегати и възли, то в съвременните модели възглавницата се задейства след сигнал от специален датчик, включен в електроника.
Веднага щом след удара сензорните елементи регистрират критична сила, мигновено сработва пиропатрон, освобождаващ газ, насочван към модула на въздушната торбичка.
Възглавницата се надува за частици от секундата, след което спада сама. И отново трябва да се подчертае взаимодействието в работата с коланите за безопасност. Едни и същи датчици за удар не само активират напълването на въздушните торби, но и автоматично затягат коланите с голямо усилие.
Съвместната работа повишава ефективността на пасивната защита на автомобила.
Опасни ли са въздушните възглавници?
Средствата за пасивна безопасност на автомобила наистина могат да изиграят и отрицателна роля при експлоатация. Високата скорост на надуване, например, може да доведе до това, че и самият удар във въздушната възглавница да травмира човека. Именно затова на предната седалка е забранено да се монтират детски столчета, ако няма функция за изключване на възглавницата.
Има ли гаранция, че ще ви спаси живота?
Въздушните възглавници наред с коланите и системата за динамична стабилизация ESP влизат в списъка с най-ефективните средства за защита на шофьора на пътя. Но да се говори за гаранции за спасяване на живота и дори предотвратяването на сериозни травми, естествено, не може. Все пак в името на справедливостта ще отбележим, че в рамките на своите функции airbag се оказва доста ефективна и надеждна система.
Например, тя напълно може да спаси човек при сблъсък на автомобил с бетонен блок, който се движи със скорост от 60-70 километра в час.
Но с повишаване на скоростта възниква новото обстоятелство с повредата на каросерията на колата. В зависимост от здравината на сплавите още при 100 километра в час тя може да бъде изцяло смачкана и въздушните възглавници няма как да ви спасят.
Тоест, всичко ще зависи от здравината на металната ви каросерия.
Има и други неприятни нюанси. Например, възглавницата може просто да не сработи при определени условия, когато коланите не с затегнати или при сблъсък с обект в задната част на каросерията.
