Много фирми поставят станции за зареждане с ток на електромобили. Затова представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме ползването на данъчен кредит и признаването на разходи за експлоатация на тежкотоварно МПС.
I Станции за зареждане на електромобили
Дружество възнамерява да купи зарядни станции (колонки за зареждане) на електрически автомобили, които ще бъдат разположени в собствен имот, където електромобилите ще може да бъдат зареждани. Зареждането на автомобилите ще се извършва на самообслужване чрез използване на специализирано уеб приложение. Поставен е следният въпрос: Как следва да се третира доставката, с оглед данъчното третиране по ЗДДС - като продажба на стока (електрическа енергия) или като услуга, свързана със зареждане на електрически автомобили?
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
В решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 20 април 2023 г. по дело С-282/22, постановено във връзка с преюдициално запитване от Върховен административен съд, Полша, е налице произнасяне по аналогичен на поставения в запитването първи въпрос. В решението СЕС е постановил, че единната комплексна доставка, състояща се от:
- предоставяне на достъп до зарядния интерфейс за електрически превозни средства (в това число свързването на зарядното устройство с операционната система на превозното средство);
- осигуряване на поток електроенергия със съответно адаптирани параметри до акумулаторите на това превозно средство;
- оказване на необходимата на съответните ползватели техническа помощ и
- предоставяне на достъп до информационни приложения, с които съответният ползвател може да резервира конектор, да прави справки с историята на сделките и да купува кредити, внасяни в цифров портфейл, които да използва, за да плаща за зарежданията, представлява “доставка на стоки” по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. В този смисъл и по аргументите, изложени в т.35-45 от посоченото решение, доколкото, видно от изложеното в запитването, извършваната от дружеството доставка, свързана със зареждане на електрически автомобили с електрическа енергия чрез зарядни станции (колонки за зареждане), ще се състои от изброените по-горе елементи, считам, че тази доставка представлява доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, който транспонира чл.14, пар.1 от Директива 2006/112ЕО - доставка на електрическа енергия.
II Признаване на разходи за тежкотоварно МПС
Дружество е придобило четириколесно тежкотоварно МПС L7e-CU, проектирано за превоз на стоки. Автомобилът няма задни седалки и ще се използва за превоз на товари. Основният предмет на дейност на дружеството е търговия със строителни материали. Поставен е следният въпрос: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за покупката на автомобила и за разходите, свързани с поддръжката и експлоатацията му?
По смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Следователно общото правило за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги е същите да се използват от регистрираното лице за извършване на последващи облагаеми доставки.
Изключенията от това общо правило са регламентирани в разпоредбата на чл.70 от закона. На основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Понятието “лек автомобил” е дефинирано в §1, т.18 от ДР на ЗДДС - автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
При тълкуване на определението за лек автомобил за целите на ДДС е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика. Съдът приема, че за определянето на автомобила като лек или товарен следва да бъдат ценени като доказателства свидетелството за регистрация в КАТ и/или сертификат за съответствие от производителя на автомобила, определящ техническите му характеристики, както и заключение на техническа експертиза при съмнение относно техническите характеристики на автомобила.
В конкретния случай закупеният от дружеството автомобил е категория L7e-CU с брой на местата 1+1. Съгласно чл.149, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства като категория L са обозначени моторни превозни средства, определени в чл.4 от Регламент (ЕС) №168/2013 на Европейския парламент и на съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (Регламент (ЕС) №168/2013). По смисъла на чл.4 §2 от Регламент (ЕС) №168/2013 категория L7e-CU е превозно средство: (тежко четириколесно с повишена маневреност с универсално предназначение) универсално превозно средство, специално проектирано за превоз на стоки.
Предвид гореизложеното, въпросният автомобил не е лек автомобил по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС. За начисления ДДС за доставката на същия и за разходите, свързани с поддръжката и експлоатацията на този автомобил, по аргумент за противното на чл.70, ал.1, т. 4 и 5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит при условие, че същият се използва в дейността на дружеството за извършване на последващи облагаеми доставки. При използване на автомобила за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила съгласно чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС.
Следва да се има в предвид, че в правомощията на органите по приходите в хода на осъществяване на данъчно-осигурителен контрол е да изясняват всички факти и обстоятелства в тяхната съвкупност относно наличие на формалност при регистрацията на автомобила като товарен или, че са налице всички обстоятелства, които да удостоверят използването му като такъв в рамките на икономическата дейност на данъчно задълженото лице. В тази връзка, дружеството следва да води надлежна документация (чл.123 от ЗДДС).
