Владимир Змейов
Родопите винаги са ми били интересна и любима дестинация, подходяща за тест на всякакъв тип автомобили и мотори. Красивата природа, чистият въздух, завитите пътища и възможността за лек офроуд и този път ни привлякоха в посока Доспат.
Моделът и модификацията на самия автомобил също говореше за тест именно в тази посока. Офроуд гумите, лебедката, халогените и секирите, предизвикваха не само нашия интерес и любопитство. Модифицираният ни, чисто нов корейски, 5 местен пикап с двойна кабина Мусо ни впечатли с доброто пътно поведение на асфалт и стабилността си по завоите по пътя Ракитово – Доспат. Дизеловият двигяталят с обем 2,2 литра и 181 кс се представи отлично и останахме доволни от ниския разход на гориво по родопските пътища - около 7,5 на 100 км, за тежащия близо 2 тона автомобил с носеща рама при режим на предаването 2H(заден мост).
Приятното ми пътуване по тези завои, разбира се също се дължеше на удобството и комфорта, който са създали корейците в кабината на това чудовище. Използваните висококачествени материали, добре разпределено пространство и прецизно информационно табло с множество асистиращи системи показваха луксозен стил, който не е много характерен за повечето пикапи на пазара.
При пристигането ни в Доспат, не пропуснахме да си направим снимки, огряни от залеза край язовира.
За следващия ден от нашето пътуване и тест искахме да видим поведението на Мусо извън пътя. За целта бяхме избрали посока Змейца, с идея да направим лек офроуд по пътя за връх Виденица. При пристигането в Змейца, предизвикахме интерес у местните офроуд ентусиасти и група дървосекачи и те решиха да ни покажат пътя и да ни водят на една по голяма планинска експедиция.
Притесненията ни, че не сме подготвени за такъв тип пътуване, бяха излишни Мусо се представи отлично, благодарение на добрия клиренс, режим бавни скорости и електронните блокажи на диференциала и асистиращи системи при спускане и изкачване. Разбира се избирахме най-добрия възможен маршрут, тъй като карахме все пак чисто нов тестови автомобил.
От Змейца стигнахме до Буйново, като преди това минахме през 14 та застава – която вероятно още пази много тайни на служилите в нея на времето граничари. От Буйново по асфалтирания път стигнахме до Ягодина и от там поехме пътя към любомото на много туристи Орлово око.
Вероятно поради празничните почивни дни пътя на горе бе като офроуд магистрала имаше над 50 високопроходими автомобила произведени преди 2000-та г. , извозващи туристи по пресечения терен към върха. Ние оставихме чисто новият ни автомобилът малко преди да почне най-лошата част на пътя и се качихме до самата площадка с нашите офроуд приятели от Змейца.
Родопите наистина са магнетична планина. Гледките наистина са вълнуващи. Хората стават по добри в планината.
От поляната, на която бяхме паркирали, преди върха, продължихме офроуд към Тешел. От където, по асфалт се прибрахме в Доспат при нашият любим домакин във Вила Класик
Преди тръгване за София по съвет на нашия домакин си направихме и снимки от уникалната поляна над къщата му и в близост до парка на чешмите.
Гледката към язовир Доспат е вълнуваща.
Когато има сигурен и добър автомобил, добра компания и добри приятели, изживяването ни винаги си е струвало, особено когато посоката е Доспат.
