Да не дава господ с голяма скорост да се забиете в дърво или стена.
Челният сблъсък води до абсолютно ужасни последици: в края на краищата скоростта на насрещната кола всъщност се добавя към вашата скорост.
А енергията, както учат в училище, е пропорционална на квадрата на скоростта - като цяло, страшно е да се мисли за последствията.
междувременно, ако си помислите и си спомните уроците по физика в училите, то... се получава неочакван извод. Въобще не е нужда скоростта да бъде умножавана по квадрат.
И ако, например, на пътя се блъснат челно две еднакви леки коли, движещи се с равни скорости, то енергията от удара за всяка от тях ще се определя от нейната скорост и маса.
С други думи, последствията за нея ще се окажат примерно същите, както и от удар в неподвижна стена!
А не удвоени или умножени по четири.
Не е понятно?
Между другото всичко е много просто - ситуацията е описана още от Яков Исидорович Перелман в неговата "Занимателна механика".
Действително, ако се предположи, че в момента на удара едната от колите стои на място, то очевидно, последствията от подобна катастрофа ще бъдат доста по-малко страшни, отколкото при удар в масивна неподвижна стена.
Двата сблъскали се по този начин автомобила ще продължат движението си и ще бъдат изхвърлени доста далеч от точката на сблъсъка; при това енергията на деформацията ще се сподели между тях, грубо казано, наполовина.
Но ако все пак тъпо се размажете в стена, то никаква загуба на енергия за преместване вече няма да има: цялата натрупана енергия ще се изразходва за деформирането на едно купе.
Ако се предположи, че и втората кола в момента на удара също е притежавала скорост, то с нейното увеличаване преместването на смачканите каросерии от точката на удара ще се намали и, в крайна сметка, при равенство на скоростите, колите ще си останат след катастрофата в точката на удара.
При това последствията от подобна катастрофа ще са аналогични на удар в стена.
По този начин, сблъсъкът между двете коли с равна маса и скорост, например, от 100 километра в час ще бъде аналогичен на удар в стена със същите 100 километра в час, а не с 200 километра в час.
Примерно за това е говорил Перелман, описвайки знаменития опит с магдебурските полукълба.
Напомняме, тях се опитаха да ги разединят с два впряга по 8 коня, дърпащи в противоположни посоки.
Но същият ефект би бил постигнат само с един впряг от осем коня и закачането на другото полукълбо към неподвижна масивна стена.
Но какво ще се случи, ако масите на автомобилите значително се различават. И последствията от такъв удар ще бъдат подобни на удар на комар със слон. Във всички случаи тежкият слон ще пострада доста по-малко от малкия комар.
Изводите са доста мрачни, но нека го озвучим.
За тежкия автомобил челният удар с леката кола може да бъде по-безопасен от удара в неподвижно препятствие от вида на стена или опора на мост.
За малката кола подобна "среща" ще е доста по-опасна.
За колите с равна маса разлика няма.
А съветът в крайна сметка е прост: не карайте бързо. Все пак енергията и в момента е пропорционална на квадрата от скоростта.
