Той е Роден е в София. С дългогодишен стаж в подготовката на водачи както като инструктор, така и като собственик на автошкола за шофьори любители и професионалисти Изпълнителен директор на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) Красимир Георгиев, пише Телеграф бг.
- Г-н Георгиев, съвсем скоро изпитът по кормуване на бъдещите шофьори ще се провежда по маршрут, избиран от електронно устройство. Какви ще са реалните резултати за качеството на обучението и за търговията с книжки?
- Никакви. Всъщност не никакви, а нещата дори ще се влошат. Качеството на обучението на водачите ще падне, а корупцията ще се засили.
- Но как е възможно това?
- Малко предистория. Преди години с цел да борим корупцията се въведоха камери в учебния автомобил, които да записват изпита. Идеята беше да се записва и да се гледат записите и ако има нещо нередно, да има санкция за изпитващия.
Курсистът може да прегледа изпита впоследствие и да види грешките си. Както той, така и негов родител например, тъй като често става дума за младежи. Автошколата също може да прегледа записите. Идеята беше прекрасна, но изпълнението е под всякаква критика.
Качеството на изображението и на звука е изключително ниско. Просто се дадоха пари за едни камери, които не вършат никаква работа.
Единственото, което се случи, е, че тези, които искат да си купят книжки, пак си ги купуват. Просто се вдигна тарифата. Камерата не може да спре изпитван, изпитващ и инструктор да си направят схемата извън автомобила.
Системата в момента позволява водач, който никога не е изпреварвал, да излезе на пътя с мощен автомобил.
- Каква е връзката с устройството за случайно определяне на маршрута?
- Връзката е, че ще имат нулев ефект за борбата за корупцията. Точно както тогава се похарчиха едни пари за тези камери без резултат, така ще е и сега.
Въвежда се устройство, което да определя случаен маршрут, за да се избегне популярната практика начинаещи водачи да си плащат, за да бъдат прекарвани по наизустен маршрут. Прекрасно. Но всичко ще си остане както преди.
- Как така? Нали в крайна сметка това искахте от вашата организация?
- Не точно. Нашата идея беше следната – изпитващият да седи отзад в автомобила, както е в много страни и просто да наблюдава как шофира кандидатът. Когато има грешки, изпитващият просто трябва да ги отбележи в таблет.
Съвсем друго, отделно устройство, трябва да нарежда маршрута на кандидат-шофьора – устройство извън контрола на изпитващия, което да дава гласови команди, точно като всеки обикновен джипиес.
Идеята ни също така беше това устройство да нарежда маршрут, който започва от автошколата и задължително завършва в административен район извън този на школата.
- Това не е ли нарушение на наредбите, които казват, че изпитът завършва пред автошколата?
- Не. Един изпитван може да кара в една посока до тази точка извън района. Следващият изпитван може да кара в обратната посока по друг маршрут и да завърши в автошколата.
Тази идея беше отхвърлена обаче след сериозен отпор от тези, които искат настоящата корупционна среда да се задържи без промяна. Официалният им аргумент е – какво ще правим, ако има само един изпитван?
Моят отговор е, че ако дадена школа има само един изпитван, то това означава, че тя не се справя добре и не предлага добро обучение и затова клиентите я избягват. Ако имаш само един изпитван, ти просто трябва да се откажеш от тази дейност, бих казал.
- Как в крайна сметка ще се нарежда маршрутът на изпита?
- За съжаление маршрутът в новите устройства бе решено отново да бъде в района на автошколата. Нямаше никакъв проблем да въведем правилото маршрутът да води в друг район. Всъщност има един основен – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (б.р. - широко позната като ДАИ) не иска това да се случи.
- Как се изопачиха така нещата?
- В началото първата демо версия бе точно каквато ние искахме. Събраха ни в министерството, показаха ни я. Всичко бе точно каквото си бяхме представяли. След това обаче изпитващите скочиха, защото не им хареса какво се случва. Нашата идея е реално изпитващият да няма никакво влияние върху изпита и маршрута.
Искахме той да бъде напълно изолиран и единствено и само да отбелязва грешки. Грешки, които впоследствие могат да бъдат проверени, като се прегледат записите от едни нови качествени камери, които са друг елемент от идеята. Защото уговорка можеш да правиш само с някого, от когото зависиш на изпита.
Защо да даваш пари на изпитващия, ако не той определя маршрута ти? В крайна сметка бе създадена система, при която изпитващият отново е на предната седалка. Новите устройства не дават гласови команди, а посоките само се визуализират на таблета на изпитващия.
- И той ги предава на кандидат-шофьора?
- Точно така. И сега можете сами да се сетите, че ако изпитващият „харесва“ изпитвания, може да му дава командите навреме, с добър аванс, внимателно и грижовно.
Ако пък не го харесва, би могъл да му дава командите в последния момент преди кръстовище. Така може във всеки един момент да държи изпитвания в напрежение и да го подтиква към грешки и неточности. Определено не това искахме да получим като резултат.
- Разбирам, че има проблеми и със самите маршрути...
- Да. Самата система сега е лоша и дава безумни посоки. Често подава команди, които не отговарят на реално възможните действия. Примерно команда за завой, който е забранен.
Или навлизане в забранена посока по еднопосочна улица. Така и не ни стана ясно защо не можеше да се използва която и да било широко използвана навигация. Просто задаваш крайна точка на маршрута и оттам нататък устройството те води. Защо да не е така? Не знам, но е факт, че идеята ни бе напълно опорочена. ДАИ просто саботира нашата идея.
- Какъв ще е резултатът?
- „Пременил се Илия, и пак - в тия.“ Реално в този си вид единственото, което тази система ще направи, е, че ще се вдигне тарифата за купуване на книжка.
Изпитващите ще обяснят, че контролът се затяга, нещата стават по-сложни и следователно за онзи предишните пари няма как да се работи.
В крайна сметка изпитващият запазва контрола си и дори го увеличава. Ако допреди неговата субективна оценка без с 60% тежест в крайния изход, то сега става 80%. Вместо да намалим влиянието му, го увеличаваме.
- Дадохте 100 дни на новия началник на ДАИ Борислав Муеров, за да видите действията му, преди да давате оценки. Още ли сте на това мнение?
- Като виждам какви кадрови назначения прави, и 200 дни да изчакам, няма какво хубаво да кажа. Наскоро като шеф на регионалната дирекция на ДАИ-Варна се върна човек с безспорно съмнителна репутация.
Човек, чийто син е автоинструктор. Човек, за когото има сериозни данни, че е замесен в корупция. Муеров е готов да работи с такъв човек. Какво повече да кажа...
- Какви са сега начините да бъдат изнудвани школите?
- Доколкото говорим за изнудване, а не за доброволно сътрудничество, сега има елегантни начини корупцията да се случва. Минаха времената, в които идваха пратеници и заплашваха и искаха „такса спокойствие“.
Сега съответните началници в ДАИ си имат фирми, не техни лично, разбира се. Тези фирми правят „консултации“ и „обучения“. Школата си плаща по 50-100 лв. на месец за „консултации“ и „обучения“. Модерно, иновативно, елегантно.
- Какво се случва, ако не искаш да се „обучаваш“?
- Идват на проверка. Даже и сега след това интервю пак ще ги очаквам. Нищо, че 10 акта са ми написали, и десетте са паднали в съда. Важното е да има тормоз. За да клекнеш накрая. А ако откажеш, пак проверки, и проверки...
Проблемът е обаче в това, че ако не играеш в тази схема, в крайна сметка ставаш неконкурентоспособен, защото конкуренцията предлага на кандидат-водачите книжка, без да се обучават.
А за съжаление у нас е пълно с хора, които не искат да се обучават. Те просто искат книжка. Аз искам ДАИ да бъде контролен орган, който да бъде бухалка за нередовните фирми и да бъде в помощ на фирмите, които провеждат реално и качествено обучение. Това обаче все повече смятам, че е невъзможно.
- Как може да се реформира системата?
- Просто. Като се увеличат заплатите в ДАИ значително. В момента корупционната система се гради върху унизително ниското заплащане в тази институция. Смешни заплати за хора, които пишат актове за хиляди левове.
Умишленото поддържане на тези мизерни заплати води до отблъскване на реалните експерти. Никой човек, който цени името и експертизата си, не би работил за 800 лв.
Такива хора си знаят цената и просто работят в частната сфера при реномирани работодатели. Затова в ДАИ остават всички онези, които са готови да получават ниски заплати, но да си изкарват извън тях по пет-шест пъти повече от подкупи. Системата просто привлича само хора, които са склонни към корупция.
- Адекватното финансиране ли ще оправи нещата?
- От 1999 г. насам за 24 години ДАИ е доказала, че не разбира дейността по обучението на кандидат-водачи и не съумява да контролира и да гарантира, че този сектор работи качествено.
Затова вече съм убеден, че единственият начин е тази дейност да излезе от контрола на ДАИ. Тя трябва да се децентрализира. Една институция да издава разрешителните, друга да контролира обучението, трета да изпитва.
А защо да не е и частна фирма да прави изпитите – както в Германия, Австрия, Хърватия, Унгария, дори съседите в Република Северна Македония. Преди това в Република Северна Македония се купуваха книжки на килограм, а се сега идват македонци да ме питат може ли да уредим нещо, че там вече не можело...
- Кое гарантира, че частната фирма не може да се корумпира?
- Частникът не харчи за огромна администрация. Той плаща адекватни заплати. Има основания да иска качество. Сега аз като пусна жалба до ДАИ за някой изпит – ми се отговаря, че е извършена проверка, но изпитващият не потвърждава информацията от сигнала ми.
Сериозно? Те питат изпитващия дали е извършил нарушение?! Това е порнография. В частна институция такъв човек просто ще бъде уволнен и ще дойде друг, тъй като винаги ще има желаещи да започнат работа в реномирана компания с добро заплащане.
- Кой у нас може да върши това?
- Нямам готов отговор. Знам само, че няма нужда да откриваме топлата вода. Ще сформираме работна група от хора като мен, които цял живот се занимаваме с обучение. Ще говорим, ще обсъждаме, ще тестваме, ще отидем до Германия или Хърватия и ще почерпим опит. Има начини. Ако има желание, има начини.
- Какво е нивото на начинаещите водачи сега?
- Под всякаква критика. От години искаме да се въведе електронна система за контрол над обучението. Система, която да гарантира, че младите водачи наистина вземат 31 часа и наистина в тях има всички елементи по наредба – шофиране извън града, по магистрала, с изпреварвания, в тъмната част на денонощието.
Но сивият сектор не иска това да се случи. Те искат всичко да е като сега – на хартия. Инструкторът пише, че е провел час на магистрала и толкова. Дали реално се е случило няма как да знаем. А на курсиста не му пука. На него му харесва, че цената е ниска и че накрая ще има книжка.
- Какъв е резултатът от това?
- Резултатът е, че на пътя излизат хора, които са карали само с 20 км/ч по няколко квартални улици, които са научили наизуст с цел да си вземат изпита.
Представете си как този човек на 18-20 години взема колата на баща си или пък своята, която наскоро са му купили, и излиза на двулентов извънградски път и се налага да изпревари.
А той никога досега не е изпреварвал. Или пък е на магистрала, а през живота си не е карал с повече от 30 км/ч и най-много е стигал до трета предавка. Водач, който не знае как да вземе завой на скорост, който не разбира центробежната сила и влиянието й над автомобила. Това е рецепта за катастрофа.
А въпросът е само дали ще пострада само този начинаещ водач или с него ще има спътници или пък ще пострадат хора и от друго МПС.
Всичко тръгва от обучението. На хората, които вземат решенията в тази държава, трябва да им стане ясно, че един добре обучен водач може да компенсира за голяма част от другите проблеми на безопасността на движението у нас.
Лоша инфраструктура, лошо осветление, лоша маркировка, лоша организация на движението – добре наученият шофьор ще адаптира поведението си спрямо тези обстоятелства и ще вземе мерки да не се стигне до най-лошото.
