Експерти от автомобилния сектор разясниха техническите причини, поради които съвременните двигатели с вътрешно горене понасят летните горещини много по-трудно в сравнение с моторите, произвеждани преди две десетилетия. Противно на схващането, че новите технологии правят автомобилите по-издръжливи, съвременната инженерна мисъл е създала агрегати, които изискват изключително строг термичен контрол.
Основният фактор за тази уязвимост е съчетанието между екологичните изисквания и стремежа към извличане на максимална мощност от малък работен обем.
Специалистите изолират три основни причини за повишената чувствителност към жегата:
1. Намаляване на работния обем и масово навлизане на турбокомпресори
Модерната тенденция за намаляване на кубатурата (downsizing) доведе до масовото използване на три- и четирицилиндрови двигатели, оборудвани с турбини. За да се постигне висока мощност, тези мотори работят при много по-високо вътрешно налягане и температура. Турбокомпресорът се задвижва от горещите отработени газове и допълнително нагрява въздуха, който влиза в цилиндрите. При високи атмосферни температури охлаждането на този въздух чрез интеркулера става по-неефективно, което намалява плътността на кислорода и претоварва термично горивната камера.
2. Сложни многокръгови охладителни системи
За да покрият тежките екологични стандарти, съвременните автомобили трябва да загряват изключително бързо след стартиране и да поддържат строго определена температура в различните работни режими. Това наложи подмяната на класическите механични термостати със сложни електронно управлявани клапани и множество охладителни кръгове с отделни електрически помпи. Тази софтуерна и механична сложност увеличава риска от повреда. Дори минимален срив в датчик или загуба на налягане в системата при температура над 35 градуса може моментално да доведе до критично прегряване и деформация на алуминиевата глава на блока.
3. Намалено количество на двигателното масло и антифриза
В името на олекотяването на конструкцията и намаляването на вътрешното триене, инженерите са ограничили обема на техническите течности в модерните коли. Картерите на съвременните автомобили често събират с 1.5 до 2 литра по-малко масло спрямо старите аналогови мотори, а обемът на антифриза в системата също е силно занижен. Тъй като моторното масло изпълнява и ключова роля за охлаждането на буталата и лагерите, по-малкото количество течност циркулира по-бързо и се охлажда по-трудно, което при интензивно лятно шофиране води до ускорено разреждане на смазочния слой и риск от механична повреда.
