Падането на Берлинската стена разкри много тайни на Източния блок, но малко от тях бяха толкова ярко запомнени от средностатистическия западняк, колкото потоците от Trabant 601, изливащи се през отворените граници.
Тези малки, димящи и невероятно шумни автомобили изглеждаха като реликви от далечно минало, безнадеждно не в крак със световната автомобилна индустрия.
Тези автомобили бяха бавни, миризливи и изработени от материали, напомнящи повече за евтина пластмаса, отколкото за истинска автомобилна каросерия. И все пак, през цялата им история милиони хора се редяха на опашка с години, за да ги купят, пише Motor1.
Trabant 601 е пуснат на пазара през 1964 г. като еволюция на по-ранни модели, но основният му дизайн остаря почти веднага след дебюта му. Под капака се криеше архаичен, въздушно охлаждан, двуцилиндров, двутактов двигател с работен обем от само 594 куб. см.
По-късните версии са имали мощност от около 26 конски сили, които е трябвало да теглят каросерия от 615 килограма. Въртящият момент се е предавал на предния мост чрез четиристепенна ръчна скоростна кутия.
Макар че тези цифри изглеждат горе-долу приемливи за лек градски миниавтомобил, в действителност ускорението е било болезнено бавно, а максималната скорост едва е надвишавала 100 км/ч.
Този двигател, генериращ плътен звук от ауспуха и характерен двутактов рев, е останал на поточната линия, докато моделът 601 не е спрян от производство. Докато инженерите от другата страна на Желязната завеса са въвеждали впръскване на гориво, дискови спирачки и многораменно окачване, ГДР е продължила да произвежда автомобили като от 40-те години на миналия век.
Една от основните визитни карти на Trabant е материалът на каросерията му. Вместо традиционна стомана, източногерманските инженери използват дуропласт, композит, направен от фенолни смоли и рециклирани памучни отпадъци.
Звучи като луд лабораторен експеримент, но решението е продиктувано от суровата реалност: страната изпитваше сериозен недостиг на метал.
Дуропластът позволяваше колата да бъде по-лека и беше напълно неуязвима за корозия, въпреки че поправянето на пробити панели беше много по-трудно от изправянето на вдлъбнатини в обикновен метал.
Най-невероятният аспект от притежаването на Trabant беше самият процес на покупка. Търсенето на автомобили в ГДР далеч надвишаваше производствения капацитет на фабриките. В началото на 70-те години на миналия век средностатистическият купувач трябваше да чака седем до десет години за колата си, след като направи поръчка.
В нормална пазарна икономика завод, който не актуализира моделната си гама, би фалирал мигновено, но гражданите на ГДР просто нямаха алтернатива. От 1964 до 1990 г. са произведени над 2,8 милиона Trabant 601 и такъв дълъг живот доказва не изобретателността на дизайна, а пълната стагнация на местната индустрия.
Едва след обединението на Германия колата претърпява единственото си голямо подобрение. Под капака най-накрая е монтиран четиритактов двигател с обем 1043 кубика, заимстван от Volkswagen Polo.
Днес репутацията на Trabant сред ентусиастите варира от откровена подигравка до искрена обич. Да, колата е била катастрофално бавна и шумна, но примитивният ѝ дизайн е позволявал ремонтите да се извършват буквално на полето с няколко гаечни ключа.
И докато полският Fiat 126p или югославският Yugo може да оспорват Trabant за титлата най-лош социалистически автомобил, именно тази малка източногерманска кола се превръща в най-яркия символ на пропастта между Изтока и Запада.
