Светът на масовите автомобили ни е свикнал на стандартни лети или стоманени джанти. Когато обаче става въпрос за тунинг проекти, суперколи и върхови технологии в автоспорта, инженерите и дизайнерите прекрачват всички граници.
Ето кои са най-необичайните и иновативни конструкции на джанти, които променят правилата на играта:
1. Съставни (многокомпонентни) джанти – инженерният пъзел
За разлика от обикновените моноблок колела, тези джанти се състоят от две или три отделни части, съединени с прецизни болтове.
Двукомпонентни: Централната част („сърцевината“) се отделя от обода.
Трикомпонентни: Ободът също е разделен на две половини – външна („борд“) и вътрешна.
Тази конструкция позволява комбинирането на различни технологии за производство (например кован център и лят обод), което осигурява едновременно изключителна лекота, здравина и уникален дизайн. Освен това, при повреда се сменя само дефектният елемент, вместо цялата джанта.
2. „Разварки“ – бюджетният култ към широките джанти
Това е любим метод в „old school“ тунинг културата. „Разварките“ са ръчно разширени стоманени джанти. Процесът включва разрязване на стандартната джанта наполовина и заваряване на допълнителен метален пръстен между двете части. Това е най-евтиният начин за постигане на агресивна визия с брутално широк борд. Тъй като решението е изцяло занаятчийско и несертифицирано, въпросът за сигурността остава на заден план.
3. Разношироки джанти – визия срещу управление
Поставянето на по-широки джанти и гуми на задната ос е стандарт при мощните спортни коли със задно предаване (като Porsche 911 или BMW M4). Много ентусиасти обаче ги монтират на обикновени автомобили единствено заради мускулестия външен вид.
Скритият риск: Заводските автомобили са прецизно настроени спрямо баланса на окачването и ширината на следата. Самоволното слагане на по-широки задни гуми променя баланса и води до недозавиване – предната ос започва да приплъзва и колата влиза по-трудно в завоите. При някои автомобили с 4х4 задвижване това може дори да разбие трансмисията.
4. Магнезиеви и извънземни карбонови технологии
В търсене на перфектното съотношение между тегло и здравина, производителите на хиперколи залагат на екзотични материали:
Магнезиеви джанти: Използват се във Формула 1 и при пистови суперколи (като Porsche 918). Те са с 20-30% по-леки от алуминиевите, но са капризни, скъпи и силно податливи на корозия.
Карбонови джанти: Абсолютният връх на технологиите. Една 19-инчова изцяло карбонова джанта тежи едва 7 килограма. Намаляването на тази т.нар. „неподресорена маса“ драстично подобрява динамиката и комфорта.
Цената обаче е главозамайваща: комплект джанти от въглеродни влакна за Ford GT или Shelby Mustang започва от 12 000 долара, при Porsche достига 18 000 долара, а пионерите от Koenigsegg оценяват своите кухи карбонови колела на космическите 40 000 долара.
