Днес спираме вниманието ви на една интересна съветска разработка или по-конкретно на Москвич от така нареченото „четвърто поколение“ със заводски индекс 2141. Именно този модел се превърна, така да се каже, в пробив на московския АЗЛК, пише Факти бг.
И на фона на днешните разговори за съдбата на новото руско предприятие със същата емблема, имаме основание да ви припомним близкото минало на продукцията на този завод.
Знае се, че 2141 е заимствал външния вид от френския модел Simca 1307/1308/1309, който е пуснат през 1975 г., а още на следващата година печели конкурса за Европейска кола на годината.
Гледайки двете коли, няма как да не направите паралел, но съветските дизайнери твърдят, че са направили толкова много промени в дизайна на Москвич, че французите не могат да имат никакви претенции към интелектуалната собственост.
Групата PSA, която поема европейските операции на Chrysler (до 1978 г. Simca е част от Chrysler), не събира смелост да повдигне въпроса за плагиатство. Наистина, ако сравните Simca и 2141, ще видите, че не са близнаци, но прилика определено има. Може би най-очебийният детайл, е предното стъкло.
В западните страни новият съветски автомобил се предлага или като Алеко 141, или като Лада Алеко (марка е предпочитана по маркетингови причини). Страните от Източна Европа например го познават с оригиналното му име, тъй като известно време тази кола се продаваше и там.
Хечбекът с пет врати е добър, но седаните са предпочитани в СССР, така че идеята да се добави този тип каросерия е логична. Разработката на колата започва през 1986 г., но нещата някак си се объркват. А през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, децентрализираната икономика претърпя дълъг спад чак до края на хилядолетието.
АЗЛК-2142 е представен през 1990 г. Автомобилът е тестван и напълно готов за серийно производство, което е планирано за януари 1992 г. По това време предприятието губи предишното си име "Автомобилен завод имени Ленина Комсомол", приватизира се в акционерно дружество и името му се променя на ОАО "Москвич".
Забавянето на подготвителната работа се дължи на рецесията плюс някои технически трудности. Директорът на АЗЛК Валентин Коломников не иска да повтори грешката на проекта 2141 с остарели двигатели от оригиналния модел и той гласува с две ръце за новите 1.8-литрови агрегати от серия 414, но те така и не влизат в производство.
Минава време и през 1997 г. най-накрая е решено да се започне производство, но не в основната версия, а в подобрена. По това време Москвич е решава да кръсти модернизираните си модели на значими личности от руската история. Новият генерален директор на предприятието Рубен Асатрян (1996-2004) настоява за производството на по-луксозни автомобили от среден клас в малки серии, тъй като според него това е по-рентабилно.
Произведени са две версии, като по-евтиният седан е наречен "Княз Владимир". Страничните части на каросерията запазват оригиналния вид, което придава много специален вид, особено в комбинация с хромирани аксесоари. На свой ред седанът, който наследява индекса "2142", е разтегнат. Междуосието е увеличено с 20 см (до 2.78 метра), както се вижда от допълнителен страничен прозорец във втората двойка врати.
Подобно на модернизирания Москвич-2141, и Княз Владимир получава фарове от Hella, като те са по-тесни и следователно формата на предния капак е променена. Хечбековете на по-дългото шаси са наречени "Юрий Долгоруки", но те имат различна "муцуна" и рефлектори.
На почти правата кърма на седана има вертикални задни светлини - по форма те приличат на американски автомобили. Задните колони са доста масивни, надвесът се е увеличил, но в същото време обемът на багажното отделение е останал почти същият. Дължината на седана е 4 710 мм, широчината - 1 690 мм, а височината - само 1 400 мм.
Първите "князе" са оборудвани с двулитров двигател Renault F3R с мощност 83 kW (112 к.с.). Капакът на двигателното отделение получава дългоочакваната шумоизолация. Хидравличното кормилно управление е доставено от ZF, предното независимо окачване с подпори McPherson е модифицирано, колелата са лети джанти с размер 14-цола.
По-голямото разстояние между двете оси има положителен ефект върху пътниците отзад, особено тези, чиято височина е над 180 см - с коленете си те не докосват облегалките на седалките пред тях. Екипажът може да използва всички съвременни удобства на борда, включително електрически стъкла и външни огледала, климатик, индивидуално вътрешно осветление и накланящ се заден подлакътник. Само таблото и воланът изглеждат и са морално остарели ...
През декември 1998 г. "Княз Владимир" неочаквано става 5-милионният автомобил, произведен от завода "Москвич" в цялата му история. През 2000 г. е разгледан въпросът за рестайлинг на автомобила и замяната на задната торсионна греда с окачване с три връзки Panhard. През 2002 година обаче производството в завода е прекратено.
