В Съветския съюз колата не е била просто средство за превоз, а истински лукс, чието придобиване е изисквало значителни усилия. Не е чудно, че собствениците са ценели толкова високо вещите си и са се стремели да ги предпазят от кражба.
Във време, когато централизирани бази данни, видеокамери и съвременни аларми не са съществували, шофьорите са разчитали на собствената си изобретателност. Кражбите на автомобили са били често срещани и за да защитят своите автомобили, съветските граждани са прибягвали до най-различни, понякога доста неортодоксални, методи.
От механични блокери до домашно приготвени аларми, съветските собственици на автомобили измислиха уникални начини за защита на своите превозни средства.
Механични средства за защита
В СССР гаражът се е смятал за основна защита на превозното средство, но бързо става ясно, че това е недостатъчно. Крадците на автомобили лесно са пренасяли коли между републиките, използвайки фалшиви документи, а сложната мрежа от неасфалтирани пътища е затруднявала проследяването им.
Затова шофьорите започват да монтират механични блокери – ограничители за педали, на волана или ограничители на скоростите. Тези устройства са ефективни срещу случайни крадци, но опитните крадци лесно ги заобикалят, понякога дори сваляйки волана, за да избегнат повреда.
Тези устройства са имали и своите недостатъци: шофьорите можеха да повредят педалите или волана, докато се опитваха да ги отключат. Поради липсата на по-добри алтернативи обаче, тези устройства останаха популярни. Съветските шофьори изкупуваха всяко налично устройство с надеждата, че техният „арсенал“ ще възпре потенциалните крадци.
Еволюция на системите против кражба
С течение на времето се появиха електрически прекъсвачи – превключватели – вградени в електрическата верига на автомобила, за да предотвратят стартирането на двигателя без затваряне на контактите. Те обикновено бяха скрити под таблото, под капака или дори в жабката, както при Жигули.
Крадците на автомобили обаче бързо се научиха да намират тези места, тъй като окабеляването в съветските автомобили беше просто и прекъсвачите често блокираха само няколко ключови проводника – стартера, ключа за запалване или заземяването.
Едно от най-ефективните решения е блокировката на горивната помпа. Без гориво двигателят не стартира, а самоделните превключватели на горивната тръба позволяват на шофьорите да демонстрират своята инженерна изобретателност.
Тези устройства са инсталирани на различни места, което ги прави трудни за намиране, което прави блокировача на горивото едно от най-надеждните устройства за сигурност в СССР.
За да възпрат крадците, съветските шофьори започнали да използват самоделни аларми, които се включвали, ако някой се опитал да стартира двигателя, без да деактивира системата. Например, шофьорът имал 10 секунди, за да натисне скрит бутон, в противен случай сирената започвала да пищи силно.
Тези трикове не само затруднявали живота на крадците, но и добавяли уникален щрих към съветските автомобили, демонстрирайки изобретателността на техните собственици.
