За по-голямата част от автомобилистите германският бранд Mercedes-Benz се асоциира предимно с престижни четиривратни седани – от компактния модел 190 до дългата линия на S-класата, както и с високопроходимите машини от G-класата. За автомобилните ентусиасти обаче съкращението „SL“, което според официалните корпоративни архиви означава Super Leicht (свръхолекотен), бележи специална линия от високопроизводителни спортни превозни средства.
Сред тях се откроява второто поколение на роудстера с вътрешнозаводски индекс W113, представено официално на 14 март 1963 година по време на Международния автосалон в Женева. Моделът заменя едновременно скъпия 300 SL и по-малкия 190 SL, въвеждайки изцяло нова пазарна концепция за спортно шофиране, съчетано с висок комфорт и минимални физически усилия за водача.
Инженерни иновации и първи стъпки в пасивната безопасност
Развойната дейност на проекта се ръководи от техническия директор Фриц Налингер, главния инженер Рудольф Уленхаут и ръководителя на дизайна Фридрих Гайгер. Ключов принос в конструкцията има инженерът Бела Барени – пионер в областта на автомобилната пасивна безопасност.
Благодарение на неговите разработки, W113 се превръща в първия в света спортен автомобил със строго програмирани зони на деформация. Купето с дължина 4285 мм е изградено около изключително здрава, недеформируема пътническа капсула, докато предната и задната част са проектирани да се свиват контролирано при сблъсък, поглъщайки кинетичната енергия на удара. В името на сигурността интериорът също е променен – арматурното табло няма остри ръбове и е облечено с меки материали, а воланът получава енергоабсорбираща централна част.
Дизайнът на Пол Брак: Анатомия на „Пагодата“
Външният вид на автомобила е поверен на младия френски дизайнер Пол Брак, който налага нов стилистичен език, лишен от тежките обли форми на предходното десетилетие. Сглобката се отличава с дълъг преден капак, къса задна част, ниска странична линия и вертикално ориентирани фарове.
Специфичният архитектурен детайл на модела обаче е неговият твърд сваляем покрив (хардтоп). За да осигури по-голяма площ на страничните стъкла и по-лесно влизане в салона, Барени проектира покривния панел с леко вогнута навътре средна част. Тази необичайна извивка визуално наподобява покривите на източните храмове, поради което автомобилът веднага получава журналистическото прозвище „Пагода“ – име, което се превръща в официален идентификатор на модела сред колекционерите.
Технически спецификации и модификации
Автомобилът използва три последователни версии на шестцилиндрови атмосферни двигатели с чугунен блок, алуминиева глава, горно разположен разпределителен вал (OHC) и механично многоточково директно впръскване на горивото от Bosch:
- 230 SL (1963–1967): Работен обем от 2.3 литра и мощност от 150 конски сили. Максималната скорост достига 200 км/ч.
- 250 SL (1966–1968): Обемът нараства до 2.5 литра, като мощността се запазва, но въртящият момент се увеличава от 197 Nm на 216 Nm за по-добра еластичност. Моделът въвежда дискови спирачки на четирите колела.
- 280 SL (1968–1971): Финална модификация с 2.8-литров двигател, развиващ 170 конски сили и 240 Nm въртящ момент, оборудвана с отделен маслян радиатор за охлаждане.
Около 77% от купувачите избират опционалната 4-степенна автоматична трансмисия, предлагана за първи път в този клас автомобили. Окачването е напълно независимо, като задната ос използва допълнителна хоризонтална пружина за стабилизация.
До спирането на производството през 1971 година компанията реализира общо 48 912 единици от серията W113, като приблизително 40% от тях са експортирани за пазара в САЩ.
Моделът придобива култов статут сред световния елит, като сред собствениците му се нареждат имена като Джон Ленън, Софи Лорен, Уолт Дисни и Хуан Мануел Фанхио.
