Катастрофата с мотоциклет изглежда хаотична, но основната наука е проста. Две колела са просто по-малко стабилни от три или четири, което означава, че когато се загуби сцепление (от ронлив чакъл, разливи на вода или гориво, капаци на шахти, лед или сняг, или дори неравен път по време на строителство), мотоциклетът може да се преобърне почти мигновено.
Без жироскопична сила от движението напред, мотоциклетът просто не може да се задържи изправен и след като мотоциклетистът падне, инерцията поема контрола.
Тялото му продължава да се движи със същата скорост, с която се е движил мотоциклетът, докато нещо не го спре - пътна настилка, предпазен парапет или друго превозно средство.
Физиката обяснява защо вятърът и въздушният поток от преминаващи камиони могат да бъдат толкова опасни. Въздухът, избутван пред или засмукан зад голямо превозно средство, може да наруши равновесието за части от секундата.
Внезапни пориви на вятъра или летящи отломки принуждават мотоциклетистите да прекаляват с корекцията, което може да доведе до инцидент.
Силите, участващи в удара със земята или друг предмет, могат да счупят кости и да причинят травма на главата. Автомобилите предпазват пътниците от тези сили, но мотоциклетите излагат мотоциклетиста директно на тях.
Най-просто казано, тялото на ездача се превръща в зоната на деформация, поемайки пълната тежест на физиката в движение. Ето защо новатори, като изобретателите на системите за въздушни възглавници за мотоциклети, търсят решение на проблема.
Мотоциклетните инциденти са тясно свързани с тежки физически травми, а нараняванията зависят от скоростта, пътните условия и предпазните средства.
Пътните инциденти причиняват най-честите последици - плъзгането по асфалта отлепва слоеве кожа, често вграждайки чакъл и отломки в раните. Тежките случаи изискват кожни присадки и дълго възстановяване.
Следващи в списъка са счупените кости, особено на ръцете, краката, ключиците и ребрата. Увреждането на гръбначния стълб е друг риск, водещ до парализа при най-тежките катастрофи.
А травмата на главата е сред най-опасните наранявания. Каските драстично намаляват риска от фрактури на черепа и мозъчни травми, но не го елиминират.
Вътрешното кървене е скрита заплаха. Органите могат да бъдат увредени без незабавни външни признаци, което прави изключително важно за мотоциклетистите да потърсят медицинска оценка след всяка катастрофа.
Възможно е и разчленяване, особено когато са замесени мантинели или други остри препятствия. А смъртта остава трагична възможност...
Освен физическите наранявания, катастрофите често оставят психологически белези. Посттравматичното стресово разстройство е чест резултат, със симптоми, вариращи от кошмари и ретроспекции до затруднения със съня и промени в настроението.
Финансовото и емоционалното въздействие утежнява физическите щети, като медицинските сметки и загубените заплати допълнително увеличават тежестта. Няма лека катастрофа, когато става въпрос за мотоциклети.
Най-безопасният начин да паднете?
Първата стъпка е да не се паникьосвате или да се хвърляте твърде рано. Понякога, със спиране или завиване в последната секунда, все още можете да задържите машината изправена. Но ако падането е неизбежно, не се опитвайте да отскочите веднага. Останете с мотора, докато не започнете да се плъзгате.
След като и вие, и машината сте на земята, отблъснете го, за да не се преобърне върху вас или да ви притисне към друго препятствие.
Когато се плъзгате, инстинктът ви ще ви е да протегнете ръцете си, но това често води до счупване на пръсти или увреждане на сухожилия. Вместо това се опитайте да държите ръцете си изправени и избягвайте да се протягате.
Дръжте брадичката си прибрана, стойте свободни и оставете екипировката си да поеме основната тежест от плъзгането. Защитната екипировка (каска, бронирано яке, ръкавици, ботуши и подсилени панталони) е предназначена за този момент.
Плъзгането по гръб или по корем е много по-безопасно от преобръщането с глава през петите, което може да причини мозъчни или гръбначни травми.
Не се изправяйте, докато не спрете. Адреналинът може да ви тласне да скочите на крака, но това, докато се плъзгате, обикновено завършва с друг удар дори и по лицето. След като спрете, ако е възможно, отдръпнете се от движението. Моторите могат да бъдат сменени – вие не.
Преди всичко, не забравяйте, че подготовката идва преди катастрофата. Носенето на пълна екипировка при всяко каране ви дава най-добрия шанс да си тръгнете само с наранено его, вместо със счупени кости.
