Системата "бонус-малус" при задължителната застраховка "Гражданска отговорност" трябва да започне да се прилага в началото на 2027 г. Тя ще отчита причинените през последните пет години щети, но няма да използва автоматично информацията за глоби и нарушения на пътя. Всеки застраховател ще разработи собствена методика, по която изрядните водачи ще могат да получават по-добри условия, а рисковите клиенти ще плащат повече.
Това обясни заместник-председателят на Комисията за финансов надзор с ресор "Застраховане" Пламен Данаилов, пише money.bg.
За въвеждането на бонус-малус в България се говори от повече от десетилетие, като досега са направени два неуспешни опита, а според представителя на регулатора сегашният модел е закъснял, но е правилна стъпка.
Цената ще зависи от броя и размера на щетите
Основата на системата ще бъде историята на причинените щети през последните пет години. Ще има значение не само колко произшествия е причинил даден водач, но и каква е стойността на изплатените обезщетения. Целта е застрахователната премия да бъде разпределена по-справедливо - водачите, които не причиняват произшествия, да плащат по-малко, а тези, които генерират повече и по-скъпи щети, да поемат по-голяма част от риска.
"Колкото си по-рисков от гледна точка на причинените щети, толкова повече трябва да плащаш", обобщи Данаилов.
Информацията ще се централизира и администрира от Гаранционния фонд. Електронното издаване на застрахователните полици вече функционира, а следващият етап е въвеждането на онлайн регистрация на щетите. Гаранционният фонд разполага с три месеца, за да подготви системите си. След това застрахователите и брокерите ще имат още три месеца, за да приведат своята работа към новите изисквания.
Очакванията са компаниите да обявят методиките си до края на 2026 г. или най-късно в началото на 2027 г. Задължителното им прилагане трябва да започне след изтичането на шестмесечния подготвителен период.
Няма да има еднаква държавна тарифа
За разлика от предишни обсъждани модели, държавата няма да определя обща скала с фиксирани отстъпки и оскъпявания. Всеки застраховател ще има право сам да реши как да оценява риска и каква тежест да дава на различните показатели. КФН няма предварително да одобрява методиките, но ще контролира тяхното съответствие с Кодекса за застраховането и подзаконовите разпоредби. Ако бъдат установени нарушения, регулаторът ще издава задължителни предписания за промяна.
Данаилов защити този подход с аргумента, че компаниите имат различен рисков профил и различен размер на техническите резерви. Някои могат да си позволят да поемат по-голям риск, докато други трябва да водят по-консервативна политика. Единна държавно определена тарифа би ограничила конкуренцията и би могла да доведе до изкривени цени, смята той.
Това означава, че един и същ клиент може да получи различна цена от отделните застрахователи. Така шофьорите ще имат интерес да сравняват не само базовите оферти, но и начина, по който всяка компания оценява историята им.
Глобите и нарушенията засега няма да влияят
Законодателството позволява на застрахователите да включват и други достоверни показатели за поведението на водачите - например превишена скорост или преминаване на червен светофар. На практика обаче подобна информация няма да бъде използвана при първоначалното въвеждане на системата.
Причината е, че няма единна база данни, до която компаниите да имат достъп. Данни за нарушенията се съдържат в няколко системи на МВР, съдилищата, общините и други контролни органи. Част от наказателните постановления се обжалват, а окончателното решение може да бъде различно от първоначално наложената санкция.
"За момента не може да бъде прилаган" критерият за нарушенията на пътя, потвърди Данаилов. Така водач, който редовно нарушава правилата, но не е причинил регистрирана щета, няма автоматично да плаща по-скъпа "Гражданска отговорност".
Според заместник-председателя на КФН техническото свързване на различните информационни системи вероятно е възможно, но за него ще бъдат необходими сериозни законодателни промени. В бъдеще бонус-малус може да бъде надграден и с подобни данни.
Ще се вписва шофьорът, който обичайно управлява автомобила
В Европейския съюз "Гражданска отговорност" е свързана с автомобила, а не директно с физическото лице. Новият български модел обаче ще бъде до известна степен хибриден, защото ще отчита и кой реално е управлявал превозното средство при причиняването на щетата. В полицата ще трябва да бъде посочен обичайният ползвател на автомобила, като това може да бъде и повече от един човек.
Промяната е особено важна за служебните автомобили и транспортните компании. Собственик на превозните средства може да бъде дружеството, но това не означава, че управителят му шофира всички автомобили. Затова системата трябва да отчита конкретните водачи. При продажба на автомобила натрупаният малус няма да бъде автоматично прехвърлян към новия собственик или ползвател. Ако бъдат сменени и собственикът, и обичайният водач, историята на предишния ползвател няма да бъде "наследена".
Ще поевтинее ли "Гражданска отговорност" за изрядните шофьори?
Някои застрахователи и в момента предлагат по-добри условия на клиенти, които през годините не са причинявали щети, но разполагат единствено с информацията, натрупана в рамките на собственото им портфолио. След въвеждането на централизираната система компаниите ще виждат пълната петгодишна история, независимо при кой застраховател е била сключена полицата.
По данни, посочени от Данаилов, годишната честота на щетите при леките автомобили е около 3,5%. Това означава, че приблизително 96,5% от водачите не причиняват застрахователна щета в рамките на една година. Това обаче не означава непременно, че почти всички ще получат голямо намаление. Конкретният размер на бонусите и оскъпяванията ще зависи от методиката на всяка компания и от необходимото време за натрупване и калибриране на данните.
В страни като Франция и Германия системите действат от десетилетия, а при най-рисковите водачи малусът може да достигне до 350% от базовата цена. Данаилов посочи този пример като илюстрация на развитието на утвърдените европейски модели, а не като планиран таван за България.
