Стимулите за покупка на електрически автомобили в България продължават да са минимални в сравнение с другите европейски държави. Страната ни се нарежда сред 10-те държави членки на Европейския съюз, които не насърчават употребата на екологичните превозни средства, защото не осигуряват достатъчно данъчни облекчения и финансови компенсации на собствениците им, пише Труд бг.
Към момента единственото предимство, от което се ползват каращите автомобили с електрическо задвижване, е, че за тях не се плаща годишен данък. По повод облекченията, предвидени на територията на Столична община, Карлос Котрера, председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност към СОС коментира следното: “В момента има възможност да се получи стикер за безплатно паркиране в синята и зелената зона”.
Паркоместа, предназначени само за електрически превозни средства, обаче все още няма в столицата. Създаването на такива специално обособени зони е внесено с предложение за допълнение към Наредбата за организацията на движението на територията на СО през 2018 г. от тогавашния заместник-кмет Евгени Крусев, но бива отхвърлено с мотива, че в зоните за платено почасово паркиране всяко ППС може да паркира, включително и електромобилите.
Така въпреки възможността за безплатно паркиране в синята и зелената зона, водачите на автомобили с електрическо захранване не могат да се възползват от единственото облекчение предвидено за тях ако няма свободни паркоместа, което и без това е рядкост в по-натоварените части на града.
Освен това високите цени на електрическите автомобили и ниските финансови стимули за покупката им, ограничават по-широкото им разпространение.
Анализ по темата от септември месец миналата година показва, че най-ниската базова цена за електромобил на родния пазар е приблизително 33 хил. лв. с ДДС, а допълнителните разходи по екологичното превозно средство са свързани с технологията на двигателя, текущата поддръжка на задвижването и смяна на основни компоненти. Това означава, че дори най-евтиният модел не е достъпен за българските потребители.
Данните на Европейската асоциация на автомобилните производители потвърждава това. Според обобщената статистика за първите 9 месеца на 2021 г. от общо 568 816 електрически автомобили регистрирани в ЕС, само 219 са в България, а купените плъгин хибриди у нас са едва 69 от всичките 643,949 в евросъюза.
Парадоксалното в ситуацията е, че България отчита най-голям ръст на продажбите на изцяло нови електромобили, но си остава една от държавите с най-малко такива превозни средства.
“Когато разсъждаваме относно видовете двигатели при автомобилите, със сигурност електромобила не отделя вредни емисии. Тази технология обаче е свързана с няколко големи въпросителни, които са логистичен акт - единият е свързан със зареждането на тези автомобили, защото все още инфраструктурата не е развита, липсва и адекватна държавна политика, която да стимулира преминаването на определени сектори към подобни превозни средства”, допълни Контрера.
Зарядната инфраструктура в страната ни е една от най-слабо развитите в ЕС със само 194 станции за зареждане на електроавтомобили, показва статистика на Европейската асоциация на автомобилните производители. Което означава, че по пътищата ни има под 1 зарядна станция на 100 км. По малко пунктове имат само Кипър, Малта и Литва. Нидерландия, която е държавата инсталирала най-много обществени зарядни станции - 66 665 пункта, има средно по 46 зарядни станции на 100 км. След нея по брой зарядни станции са Франция с 45 751, Германия с 44 538, Италия с 10 073 и Швеция с 10 370.
“Ако разсъждаваме само за София, общината би могла да изгради подобна инфраструктура на публичната общинска собственост и до един момент да субсидира това управление чрез електроенергията, защото тези станции се захранват от системата на улично осветление, тоест електроенергията се плаща от Столична община”, каза председателят на транспортната комисия. Пречките пред тази инициатива обаче са свързани с дебата дали да се изграждат бързи или бавни зарядни станции и дали да се развива мрежата на общо основание или само на териториите, в които подобен вид транспорт се ползва с приоритет, освен това, когато се наложи масово разпространение на електромобилите, зареждането им трябва да стане платено, допълни Контрера.
Според него е необходимо законодателните изисквания към монтирането на зарядни станции да бъдат опростени и да бъде предвидено държавно финансиране. “Как да погледнем на тезата, че с парите от данъците на софиянци вместо да развием обществения транспорт, ние строим зарядни станции, които да се ползват от ограничен кръг хора”, обясни Карлос Контрера. Той посочи, че в условията на икономическа и енергийна криза няма как да се отделят огромни инвестиции в тази посока.
Финансовите стимули и облекчения варират в другите европейски страни. В Германия до края на миналата година за електрически коли с нетна цена под 40 000 евро се полагаше бонус до 9 000 евро, докато при тези над посочения праг бонусът беше 7 500 евро. Освен това на закупилите автомобил с електрическо задвижване се полагаше данъчни облекчения. Във Франция при цена под 45 000 евро бонусът е 7 000 евро, а ако цената е между 45 000 и 60 000 евро бонусът е 3 000 евро. С най-големи бонуси са Хърватия - 9 200 евро, и Румъния - 10 000 евро. В Унгария пък физическите лица, както и юридическите, се освобождават напълно от данъци върху електромобилите си.
За момента единствените парични компенсации са предвидени в оперативна програма “Околна среда 2021-2027”, която е предложена за обществено обсъждане и цели намаляване на замърсяването на въздуха, където е определен стимул в размер на 30% от стойността на електромобила, но не повече от 6135 евро, тоест почти 12 000 лв. Размерът на финансирането е около 60 млн. евро. Субсидиите обаче са само за жители на градове с много замърсен въздух, а кандидатът за електромобил трябва да предаде за рециклиране стара замърсяваща кола, тоест такава, отговаряща на нормата Евро 1.
