Осемдесетте, деветдесетте, първото десетилетие на новия век… никой вече не знае кое десетилетие е най-модерно в момента. Това, което е очевидно обаче, е, че миналото ни предлага сигурно убежище от неприятното настояще. И ако живеем в някакъв пост-постмодерен културен микс, тогава със същия успех можем да се потопим изцяло в магията на рали автомобилите от Група Б през 80-те години.
Всеки от нас има своите любимци, но Peugeot 205 T16 безспорно е кралят на този неофициален хълм. Оригиналът си проправи път със сумтене и ръмжене до две поредни титли при конструкторите в Световния рали шампионат (WRC) през 1985 и 1986 г.
Според тогавашните правила Peugeot хомологира 200 бройки за обществените пътища — сериозно дефорсирани за цивилна употреба до около 200 конски сили, което беше далеч под оптималното, но все пак достатъчно живо разпределение, съчетано с драматично мускулест вид.
Концептът E-T16 определено не страда от липса на мощност. О, не. Той разполага с цели 805 конски сили, осигурени от три електродвигателя — един, монтиран на предния мост, и два на задния.
Системата варира разпределението на въртящия момент между тях в зависимост от условията и избрания режим на шофиране.
Режимите са три и управляват всички стандартни параметри, включително настройките на окачването и подаването на мощност, достигайки до специален пистов режим Track за по-екстравагантно шофиране.
Точно от онзи тип екстремно управление, с което великият Ари Ватанен ни забавляваше по времето, когато световният рали шампионат привлече не по-малко внимание от Формула 1.
Числата при E-T16 са наистина безумни: ускорение от 0 до 100 км/ч за 2.5 секунди, а достигането на 300 км/ч отнема едва 16 секунди.
Симулациите показват, че автомобилът може да направи три пълни обиколки на Северната дъга на „Нюрбургринг“ с пълна газ, без 85-киловатовата NMC батерия да започне да губи мощност.
Моделът използва 800-волтова архитектура, която позволява зареждане от 10 до 80 процента за едва 15 минути при ползване на бърза станция с мощност 350 киловата.
От Peugeot твърдят, че пробегът с едно зареждане достига 400 километра по цикъла WLTP, макар това със сигурност да не важи, докато давате всичко от себе си по трасето на „Нюрбургринг“.
Новият E-T16 разполага със съответстващи на мощността му спирачки: четири 380-милиметрови диска, обути в масивни гуми Michelin — широки 275 мм отпред и 315 мм отзад.
Вътре е монтирана и вертикална хидравлична ръчна спирачка… просто защото това е задължително за такъв автомобил.
Външният дизайн също заслужава внимание. Редовното Peugeot 205 бе проектирано от Жерар Велтер и великия Пол Брак, докато GTI версията бе истински манифест за перфектни пропорции и интелигентни графични детайли.
От своя страна T16 бе умишлено оставен без излишна естетика, както всички автомобили от Група Б, където функцията побеждаваше формата в името на оптималното охлаждане и производителност.
Французите обаче имат страхотен израз за подобен външен вид — jolie laide (неконвенционално привлекателен).
Новият E-T16 е твърде прецизно премислен за подобно определение, но въпреки това тласка нещата до краен предел.
Peugeot иска да бъде по-екстравагантен и смел при утвърждаването на новата си идентичност, затова познатият светлинен подпис с трите нокътя тук е претърпял сериозна хоризонтална промяна.
Предницата се доминира от три тънки светлинни ленти със светещо лого на Peugeot в центъра. Те светят в жълто, като класическите фарове на старите френски автомобили, докато стоповете и страничната ивица остават червени — точно както при оригиналните 205 GTI и T16.
Макар и да не е чак толкова издута, колкото версията от осемдесетте, тази разработка е агресивна и въздействаща. Откриваме широки арки на калниците, скулптуриран преден капак с два големи отвора за въздух и изключително масивна предна броня с три въздухозаборника.
Впечатление правят и отворите за въздух зад предните колела, както и аеродинамичните елементи отзад, където дифузьорът включва две регулируеми перки.
Всичко това е завършено от задно крило с форма на „котешки уши“, което на хартия би трябвало да изглежда нелепо, но всъщност стои отлично.
По-голямата част от каросерията е завършена в матирано сиво (gris Winchester) — друг асоциативен намек за известния предшественик. Колелата са в цвят на микроструйно обработено сребро и изглеждат великолепно.
Цялата задна част се отваря, точно както при оригинала, макар че сега гледката разкрива двойка електродвигатели и карбонова монокок конструкция вместо бензинов двигател с турбокомпресор.
Вместо въздухозаборник за охлаждане на двигателя, отворът пред задното колело вече помещава порта за зареждане и бутона за отваряне на вратата.
В интериора се намира еволюирала версия на познатия i-Cockpit.
Вниманието се привлича от 21-инчов панорамен дисплей и волана Hypersquare — преосмисляне на волана и самата система за управление, която ще видим и в новия концепт RCZ, а по-късно ще влезе и в серийно производство със следващото поколение E-208.
Чрез използването на технологията steer-by-wire се премахват физическият кормилен прът и механичните връзки. Системата предлага променливо предавателно отношение и използва четири кръгли модула, съдържащи различни контроли.
Изглежда невероятно, а на практика премахва вибрациите и усукването при ускорение, като са необходими едва 170 градуса въртене за преминаване от пълен ляв до пълен десен завой.
Извън технологичния волан интериорът предлага комбинация от въглеродни влакна, анодиран алуминий, рециклирана кожа Pelinova и плексиглас в спортните седалки тип „корито“.
Подобно на Renault 5 Turbo 3E, енергията от 80-те години тук е наистина силна. Конкурентът от Renault подготвя серия от 1980 бройки от своя модел, а феновете вече се питат дали Peugeot няма да направи поне с няколко бройки повече от своя E-T16.
