Пътищата трябва да се проектират според интензивността на трафика за период от 30 години. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в „Държавен вестник“. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С нея се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за „аквапланинг“. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност.
Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка.
Наредбата ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.
Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен – 130 км/ч, а при планински – 120 км/ч. При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. (Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава).
Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др. Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите. Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища – 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.
В наредбата са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.
Въвеждат се редица нови екологични изисквания при проектирането на пътища. Предвижда се изграждането на съоръжения от т. нар. „зелена“ инфраструктура - това са „зелени“ мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. В момента също се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба.
За първи път се определят и обхватът, съдържанието и етапите на всеки пътен проект.
Според очакваните резултати наредбата ще позволи строителството на модерна и безопасна пътна инфраструктура и ще допринесе за намаляване броя на пътно-транспортни произшествия.
