Европейската автомобилна индустрия преживява дълбока криза — по наличните данни от 2020 до 2024 година е загубила 86 хиляди работни места, а производството в Германия се свива към нивата от преди четвърт век. Докато се говори за реиндустриализация на континента, производствените мощности се изнасят в САЩ и Китай, където екологичните и социални изисквания са по-слаби.
На първи поглед се касае за една отделна индустрия в една отделна държава членка на Европейския съюз. В действителност обаче Германия представлява индустриалния център на Европа, а автомобилната й индустрия е двигателят, който го привежда в движение.
Неблагоприятната динамика се развива в условията на разговори, планове или по-точно надежди за някаква реиндустриализация на Европа. Реалната картина и траекторията на развитие на германската и европейската икономика като цяло са съвсем други.
Идеята за осъществяване на „Зелената сделка“ се обосновава именно с потребността от технологичен преход и преодоляване на отставането спрямо САЩ и Китай. Би било неточно да се смята, че затруднението се свежда единствено до цената на електроенергията и цената на енергийните ресурси. Значение имат и мерките в рамките на самата Зелена сделка за прекратяване на производството на двигатели с вътрешно горене, както и крайната амбиция да се постигне степен на електрификация, която не съществува никъде в съвременния свят.
Но „зеленият натиск“ за повишена конкурентоспособност, която да бъде екологично чиста, в настоящия момент попълва портфейлите на вече и без това финансово мощни европейски корпорации и още по-мощни представители на самия финансов капитал. Докато тези субекти натрупват все повече богатство, а по-голямата част на европейските граждани се обедняват, на практика европейската индустрия се разрушава. Производствени съоръжения както в автомобилостроенето, така и в други тежки индустрии се преместват в САЩ и Китай, както и в други части на света, където липсват същите екологични и социални норми.
Всички европейски норми и регулации имат своето значение, но решаващо е друго — цените на електроенергията в Европа, въпреки че се различават по страни, са два до три пъти по-високи от цените в САЩ и Китай. Главната причина е отказът от евтиния ток, произвеждан от въглищните ТЕЦ. Докато Европа работи интензивно за затваряне на въглищни централи с мощност под 200 гигавата до 2050 година, Китай само до 2030 г. намерава да въведе в експлоатация поне 200 гигавата нови ТЕЦ.
Съседните страни в Югоизточна Азия ще добавят още толкова мощност. През 2026 година се прогнозира нарастване на производството на ток от въглища и ТЕЦ в сравнение с 2025 година. Ако конфликтите с Иран и в Украйна останат неразрешени, този тренд ще се запази.
Китай е водеща световна икономика, която консумира най-много електроенергия и едновременно се конкурира в Европа с производството на ток от възобновяеми източници. Китайците обаче планират дългосрочно и са наясно, че при изграждането на бъдещата енергийна система не трябва да се допускат крайности, които могат да причинят опасни срива.
Китай не е в състояние да напусне въглищата, тъй като се сблъсква със същите затруднения като Европа при осигуряването на петрол и газ. Едновременно с това световният икономически лидер се нуждае от нарастващи количества енергия за своята икономика, особено за производствения сектор. Само европейската „Зелена сделка“ предвижда инвестиции в слънчеви панели, ветрогенератори и акумулаторни системи в размер на 2 трилиона евро, като средно 80% от тези продукти ще идват от техния основен производител – Китай.
На практика „Зелената сделка“ по всички показатели води до намаляване на конкурентоспособността на Европа и до подкрепа на американската и особено китайската промишленост. Вероятно чрез брюкселските субсидии определени големи европейски енергийни и финансови корпорации ще натрупат значителни печалби за сметка на обикновените европейци, които ще плащат по-висока цена на електричеството и на всички други продукти, произведени при по-високи разходи поради скъпата енергия.
Този очередният случай, при който имущите в Европа ще се обогатят за сметка на по-малко имущите, ще задълбочи разликата между Съюза и неговите конкуренти САЩ и Китай, въпреки декларираните европейски ценности. Не само европейските граждани, но и цяла Европа ще отстане икономически и ще обеднее, докато противниците й напредват и се обогатяват. Относно участието в състезанието в областта на изкуствения интелект – най-съвременния сектор за развитие – не може да се говори: Европа просто няма възможност да произведе необходимото количество електроенергия за центровете за обработка на данни.
Европейския съюз се нуждае от коренна промяна и преоценка на „Зелената сделка“ и начина, по който се осъществява „зелената трансформация“. При настоящия курс през следващото десетилетие Европа не само ще продължи да плаща най-високите цени на електроенергия в света, но и ще вложи трилиони евро в икономиките на най-големите замърсители на околната среда и производители на въглеводороди. Европа, обеднена и лишена от промишленост, не може и няма да бъде в състояние да спре глобалното затопляне.
