Според различни оценки, по британските пътища са останали не повече от дузина Москвичи, пише The Telegraph. Изминали са 20 години, откакто конвейра на АЗЛК спря да работи и да произвежда москвичи, но заклетите фенове продължават да са верни на своите автомобили. 

58-годишният Стюард Коул от Харуич се е влюбил в москвича комби на баща си от 1973 години. Днес той има четири москвича, включително и редкия 434, който някога е принадлежал на лорд Уолпол. Собственикът им е поразен от рядкостта на колите и уникалността на марката. 

Коул обяснява, че москвичите са били добре оборудвани за времето си, а са се отличавали от конкурентите си и с ниската си цена. В "базовата окомплектовка" са били включени чистачки с две скорости, двускоростен вентилатор на парното, халогени, гумени стелки и калобрани. При конкурентите за всичко това е трябало да се доплаща. 

Сега Коул има проблеми само с намирането на резервни части - намирането им е трудно, човек трябва да има голямо търпение. Коул търси части по целия свят - Русия, Украйна, България и Полша. Трудно е, но винаги има алтернатива, признава той. 

Първият Москвич на британски автомобилен салон е 407-а серия през 1959 година, но впоследствие той е засенчен от Волга ГАЗ-21, и на автомобила от АЗЛК е било обръщано малко внимание.

Нещата за Москвич тръгнали на зле в началото на 70-те години на миналия век, когато с марката се е заела компанията Satra Motors, официален вносител и дистрибутор на съветския автопром във Великобритания. По онова време най-новото на пазара било 412-а серия. С 1.5-литров двигател колата бързо успяла да набере популярност във Великобритания: през първите четири години са били продадени 14 500 бройки. 

Имало е търсене на модела, но за да се задоволи, Москвичите са били докарвани директно от конвейра, в меко казано, суров вид. В някои случаи предпродажния контрол не съответствал на изискваните стандарти, а купувачите оставали недоволни от качеството на колите. 

Към автомобилите била добавяна инструкция за монтаж и досглобяване, за да може колата да е изцяло изправна. 

В страните от Източния блок това било посрещнато с разбиране и колите са били доработвани, но капризните британски дилъри веднага връщали колите, позовавайки се на гаранцията, съответно и клиентите оставали недоволни. 

Друг удар по репутацията на Москвич е станал докладът на Асоциацията на потребителите, в който се съдържали съмнения относно безопасността на автомобила. 

С появата на Ладите за износ в средата на 70-те години интересът към марката тотално угаснал. 

66-годишният реставратор на стари музикални инструменти от Девон Найджъл Стьор купува своя червен Москвич 412 от 1970-а година в eBay за 1500 британски лири преду две години.

Купил го заради ниската му цена и от части, за да ядоса баща си, който е виден консерватор. Съветската кола била перфектна за тази цел. При това британецът признава, че харесва своя Москвич - двигателят е с горен разпределителен вал с обем от 1500 кубика, доста е пъргав за размерите си и приятно звучи. Ниското и плавно ръмжене доста силно го отличава от западните автомобили от онази епоха.