Автобус легенда от Източна Европа е обслужвал градовете в САЩ във вихъра на Студената война

  • 06.08.2018 13:23 /
  • 1632 /
  • 0
Автобус легенда от Източна Европа е обслужвал градовете в САЩ във вихъра на Студената война

Автомобилите от Източния блок все пак успяваха от време на време да достигнат до Северна Америка, дори и по време на Варшавския договор. Канада се радваше на леките коли Лада и Шкода, които се предлагаха там, чак до средата на 90-те години на миналия век. В САЩ пък имаше нещо, което се римува с Hugo. От тези три марки Ладата се радваше на най-голям търговски успех, предлагайки на бюджетно ориентираните шофьори в студената канадска тундра нещо, което приличаше много на Фиат от 60-е години на миналия век. И така беше, докато на помощ на канадците не се притекоха марки като "Хюндай". 

Но също така в Северна Америка бе пристигнало и нещо доста по-голямо. Редица години големите градове в САЩ и Канада се радваха на автобусите "Икарус", които се произвеждаха в Унгария. 

Появата на "Икарус" в Северна Америка бе резултат от огромна промяна в автобусната индустрия в САЩ. Причините за тези големи процеси бе преустановяването на производството на автобусите "Ню Лук" на GM Flxibl. Един такъв автобус може да бъде видян в екшъна от 1996 година "Скорост".  

Създалият се вакум след края на производството на модела New Look,  около 1978 година, доведе до това, че големите градове с огромни автобусни паркове трябваше да импровизират. Редица малки производители се опитаха да запълнят създалата се ниша. Сред тях бе и компанията Crown Coach, която до средата на 70-те произвеждаше училищни автобуси. Дизайнът на техните возила обаче бе доста остарял. Неспособна да създаде модерен автобус сама, Crown започна партньорство с базираната в Унгария "Икарус".

Ikarus 280 interior

Резултатът от това партньорство е Crown-Ikarus 286, версия на съчленения автобус модел 280, който се е произвеждал вече редица години и е бил изнасян в редица страни. Произведеният за САЩ модел 286 запазил съчленения дизайн - имало необходимост в автобусите да се качват колкото се може повече пътници. Той бил предлаган във версии с дължина от 17 или 18 метра, в които имало място за около 160 седящи и правостоящи пътници. Двете версии се различавали по боря на вратите, с които те били предлагани, и дължината на съчленената част. Платформата на "Икарус" 280 подлежала на десетки промени, затова е било много лесно всичко по автобуса да бъде променяно с лекота в зависимост от конкретния пазар. 

Каросериите на 286 били произвеждани в Унгария и след това изпращани в Лос Анджелис, където бил монтиран двигателят, трансмисията и другите, произвеждани на място, части, включително и дизеловите двигатели Cummins с мощност от 290 до 350 конски сили. 

За разлика от четиристепенната ръчна скоростна кутия, монтирана на автобусите за местния пазар, Crown-Ikarus 286 е получил автоматична скоростна кутия, разработена от Allison and Voith.

Въпреки американските двигател, скоростна кутия и модифициран интериор, Икарус 286 все пак си оставал и малко чуждестранен.

Първо, подът му бил твърде висок за онова време, налагало се пътниците да се качват по стъпала. Моделът на Икарус с номер 280 е бил разработван през 60-те години на миналия век, когато на подобни ергономични проблеми не е било обръщано много внимание, и затова до 80-те години на миналия век той си останал до известна степен аутсайдер в американските автобусни паркове. 

Икарусът е бил по-тесен от повечето американски автобуси, което ограничавало броя на правостоящите. Повечето американски производители разпъвали автобусите хоризонтално, докато производителите от Източния блок, като LiAZ, LAZ, PAZ и Ikarus, са спазвали регулациите за средните по големина камиони. 

Трето, базата на Икарус 280 е била съчленена по средата, докато повечето американски автобуси просто са разчитали на по-голямата дължина за по-натоварените градски линии.

Като цяло, малко над 200 автобуса са били продадени в САЩ, включително в Портланд, Хонолулу, Джаксънвил, Оукланд.Олбъни и Милуоки, Хюстън. Канадските градове Торонто и Отава също са разполагали със свои версии на автобуса. Най-много икаруси е имало в Портланд - 87. На второ място се нареждал Хюстън с 50. Повечето били в експлоатация почти до края на 80-те години. 

Crown-Ikarus 286

Четвърт век по-късно, наследството на Икарус в САЩ се споменава с разнопосочни оценки. Моделът 286 изисквал повече поддръжка от очакваното. В резултат често само три четвърти от тези автобус в автобусните паркове на САЩ били в движение. Независимо от американските двигател, трансмисия, каросериите се нуждаели от части от Унгария. Когато се говори за градски автобуси с голям капацитет,  експлоатационният живот на Crown-Ikarus 280 е този от средните.

В САЩ очакванията за поддръжка са се оказали доста по-нелиберални, отколкото в други страни, които са били основните клиенти на Икарус. Тоест, 40-годишните автобуси Икарус продължават да превозват пътници в страни от Източния блок и Централна Азия, закърпени с тиксо, тел и ръчно заваряване. Също така, поръчването на части и обслужването на унгарските автобуси в Оукланд и Портланд в средата на 80-те години е изисквало доста неща да се научат доста бързо от всички, участващи в процеса на поддръжка на автобусите, особено с оглед на факта, че тези хора до сега са имали нулев опит с Икарус. 

Що се отнася до Икарус, разпадът на СССР буквално за една мощ намалява с 80% клиентите на компанията. Страните, които до тогава са разчитали на Икарус, вече не могли да си позволят нови автобуси, затова те са купували използвани Volvo, Mercedes или MAN втора употреба, които са били бракувани поради големия брой навъртени километри. През 2003 година Икарус окончателно фалира, предавайки своя пазарен дял на компании от Западна Европа. 

Crown-Ikarus 286 city

КОМЕНТИРАЙ